— Нямам никакъв радиопредавател — излъга Кларинет.
— Ама как нахално само лъже! — патетично викна Будилов. — Нали сам чух как предава! Ту с открит текст, ту с шифър.
Председателят въпросително погледна Кларинет.
— Аз… аз чета стихове.
— А защо на глас? — удиви се интелигентна на вид, не много възрастна жена.
— Така по-добре ги запомням.
— Лъже, лъже! — кипна съседът. — Нека тогава каже какво там вечно запоява и защо непрекъснато изгаря бушоните?
— Е, другарю Кларинет?
— Не запоявам. По-рано, когато си поправях телевизора, запоявах, а сега не запоявам.
Председателят се изкашля и пак подръпна мустаците си:
— Така… Значи, само стихове четете?
— Само стихове.
— Какво е мнението ви? — Той погледна към жената, но тя само сви рамене.
— Обиск трябва да направим — каза Будилов. — Със свидетели.
— Не са ни дадени такива права — понамръщи се председателят. — А вие, другарю Кларинет, имайте пред вид, че никой не ви забранява да си поправяте телевизора и радиото…
— И стихове да четете — насмешливо добави жената.
— И стихове да четете — потвърди председателят. — Но ако действително имате радиопредавател… работата е друга. Трябва да го регистрирате. И за вас ще е по-добре, и за нас ще е по-спокойно. Нали сте съгласен?
— Съгласен съм — въздъхна Кларинет, — само че нямам никакъв предавател.
О свята, благородна лъжа! Нима може да им каже истината, след като бе дал, макар необмислено, честна дума на едно видение от бъдещето?
Не, Кларинет, ти няма да се справиш с врелия и кипял човеконенавистник Будилов. Колкото и да увърташ, някой ден той ще те спипа, непременно ще те спипа. Време е да помислиш как може да свърши всичко това.
— Маша! — Кларинет приказваше шепнешком, като страхливо поглеждаше към вратата. — Разбери, Маша, няма да го преживея.
— Какво предлагаш?
— Не знам. Вземи ме при теб. Навярно имате някакви машини на времето.
— Няма такива машини — печално се усмихна Маша. — Това са само приказки.
— Но ти нали ми изпрати предавателя.
— То е съвсем друго нещо. Трансмутация. Но тя не е още изобретена у вас.
На Кларинет внезапно му хрумна друга идея.
— Слушай, а ти самата би ли могла?
— Какво?
— Да се трансмутираш тук.
— Ох! Ти чуваш ли се какво говориш?! Не, това е невъзможно!
— Но защо?
— Нали вече ти казах, никакви контакти с миналото. Не бива да променяме историята. Имаме право да използваме трансмутацията най-много в границите на един век, и то с всякакви ограничения. А в случая… и връщане назад не може да има. Да остана завинаги неизвестно къде…
— Как така неизвестно! Нали ще бъдеш с мен!
Маша заплака.
— Защо плачеш, Машенка?!
— А ти няма ли да ме разлюбиш? — запита тя, като си бършеше носа с миниатюрна кърпичка.
Вие много добре знаете какво се отговаря в подобни случаи.
През май всичко се развива по установени веднъж завинаги закони. Ето надвисва облак, руква дъжд, а след няколко минути отново грейва слънчицето.
— Нима мога в такъв вид да се явя при вас — рече Маша. — Поне да прегледам няколко модни журнала.
Случвало ли ви се е да наблюдавате някога жена, изучаваща кройката на някоя рокля? Такова абсолютно абстрахиране от суетния външния свят, такова пълно потъване в нирвана не е постигал още нито един йога. Не се опитвайте да й говорите през това време. Тя ще ви кима е глава, но можете да бъдете уверен, че нито една дума не стига до съзнанието й.
— Обърни страницата!
— Слушай, Маша…
— Това не става, следващата!
— Маша!
— Дай по-близо журнала, искам да разгледам прическите.
— Машенка!
— Дай сега другия журнал.
Трябва на всичко да гледате философски и всяко търпение ще бъде възнаградено стократно.
Още на другия ден Кларинет се убеди в това.
— Е, харесвам ли ти?
Той се смая.
Одеве наклеветих мъжете, че не са способни да оценят достойнствата на един женски тоалет. Ще внеса поправка: да го оценят са способни, но не и да го запомнят.
Но в случая промяната беше толкова поразителна…
Първо, Кларинет установи, че дамата спатия на сърцето му се бе превърнала в дама каро. Променен бе не само цветът на косата. Над откритото по-рано чело на богинята сега висеше къдрав кичур, докато тилът бе съвсем късо подстриган.
Второ, вместо свободно падащата дреха тя бе облякла подчертаващо формите поло.
И, трето… Трето… — мини жуп.
Не вярвайте на предсказвачите! Те затова са и предсказвачи, за да лъжат. Не, човечеството никога няма да се изроди в беззъби главчовци с хилави крайници независимо от това, какво мислят по този повод антрополозите. Не знам как стоят нещата там нейде в Ракообразната мъглявина, но на Земята чифт възхитителни крачка винаги ще предизвикат у нас същото вълнение, с което преглеждаме тиражния лист. Признайте си, кой от вас не е мечтал тайно, въпреки нищожния шанс, за главната печалба?