Сюзън Джонсън
Любов извън закона
ГЛАВА ПЪРВА
Голдихаус, графство Рейвънсби. Шотландия Март 1704
— Спиш ли?
— Хммм… — в просъница Джони Кари чу кадифения женски глас, който допълваше внезапно обзелото го плътско доволство. Трябваше му малко време, за да успее да се съсредоточи върху това, което ставаше. Той почувства нейния топъл език да оставя приятна хладна диря…
Могъщото му тяло потръпна леко при това изтънчено усещане. Дискретна усмивка, породена от приятните спомени за изключителните умения на тази жена, се изписа по лицето му. Секунда по-късно сините му игриви очи се отвориха. Той протегна ръка и бавно прокара пръсти през кестенявата й коса с цвят на мед и мекотата на коприна.
— Никога ли не спиш? — приглушено каза той с още сънен глас.
Бе срещнал Мери Холм преди два дни в Келсо, в една странноприемница, където нейната акробатична трупа бе отседнала. Тя дълго бе задържала погледа си върху него, а по-късно се доближи до групата мъже, играещи на зарове, които той наблюдаваше отстрани.
— Наричат ме Мери — каза тя, докато оглеждаше с неприкрита подкана в погледа високия и тъмнокос мъж, който, по всичко личеше, бе от богатото съсловие.
Те прекараха един дълъг следобед в таверната на Уот Хардън, където той опитваше специалните запаси от френски коняк на съдържателя. Погледът му се бе спрял върху съблазнителното й деколте, а после се вдигна към лицето. Джони срещна усмивката й и простичко каза:
— Тръгвам си към къщи. Ти гладна ли си?
Денят бе вторник. Оттогава те почти не бяха напускали леглото.
— Да, скъпи ми Джони, ако не трябваше да тръгвам с моята трупа за Беруик в петък, може би щях да имам време за сън — отговори младата красавица, като повдигна глава и се усмихна предизвикателно. — Сега обаче трябва да се възползвам от предоставената ми възможност. Кой знае кога ще имам отново възможността да се позабавлявам с толкова надарен мъж…
Джони бе вече напълно буден. Той също се усмихна и отвърна:
— В такъв случай, ще се опитам да издържа до петък.
— О, не се безпокой, справяш се чудесно — измърка тя и в същия миг започна отново да го гали.
По калния горски път, южно от Голдихаус, тази вечер един изморен ездач неистово пришпорваше запъхтения си кон, той се стремеше да ускори хода му колкото може повече, тъй като всяка минута закъснение можеше да има ужасни последици. Подобно на всички обитатели от граничните области, ездачът познаваше добре местността и да се ориентира в такава тъмна нощ, когато луната бе затулена от дъждовни облаци, за него не бе проблем. Само конят трябваше да издържи. Той изругаваше всеки път, щом жребецът се препънеше. Това бе едно от най-добрите чистокръвни животни на господаря му, ето защо реши да успокои малко хода. Но след като премина в тръс, той се запита дали неговият повелител не би желал по-скоро да умори до смърт благородното животно, но да стигне навреме. Толкова важно бе съобщението, което носеше.
— Ела, седни върху мен — каза нежно Джони, като докосваше с пръста си бузата на Мери. — Обичам да усещам тялото ти.
Тя се повдигна с котешка гъвкавост, отърка се в слабините му и отговори:
— Аз също обожавам твоето тяло, мой скъпи повелителю — усмихна му се, докато го прекрачваше, и продължи: — Колко е приятно да узная, че всички истории около теб са истина.
— Опитваш се да провериш издръжливостта ми, така ли, котенце? — прошепна Джони. Той знаеше за слуховете, които се носеха за него, но сега нямаше желание да обсъжда репутацията си на полов жребец в района. — Аз не се оплаквам — добави той с усмивка и нежно постави дланите си върху бедрата й, докато Мери ритмично се поклащаше, отдадена изцяло на любовната игра. Той бе затворил очи и се наслаждаваше на удоволствието. — Господи, ти си страхотна… Толкова си стегната.
Сините очи на Мери бяха наполовина притворени. Страстта бе завладяла съзнанието й.
— А ти си огромен… — прошепна в отговор тя, докато той проникваше в нея. Бе изпаднала направо в екстаз. Гърбът й се извиваше като свод и задъхана повтаряше:
— Ах, ти, мой скъпи жребецо!
За известно време в спалнята настъпи тишина, нарушавана единствено от пращенето на съчките в камината. Тя се свлече още надолу, а той се надигна. И двамата едновременно бяха затаили дъх, напълно отдадени на върховия момент в любовната игра.
Това бе изтощителен ритъм. В никакъв случай невъздържан след двата дни на луд секс, но все пак малко забързан след толкова невероятни удоволствия. Екстравагантността надделяваше в чувствата им. Нищо не бе в състояние да попречи на необузданите им пориви.