— Надявам се вашият престой в Голдихаус да бъде приятен. Данкайл Уили ще се грижи вашите желания да бъдат изпълнявани. Можете да се обръщате към него за всичко. В стаята, която съм ви предоставил, ви очаква прислужница. Готвачите ми са способни да приготвят всякакви деликатеси, така че, без да се колебаете, отправяйте своите желания. Забравих ли нещо, Уили?
— Виното, Джони — отвърна приятелски слугата, който както почти всички обитатели на замъка, беше по пряк или косвен роднински път свързан с владетеля на Рейвънсби и също като тях се обръщаше към него със собственото му име.
Джони се усмихна при думите на Уили, който ги следваше неотлъчно нагоре по стъпалата. Тялото му бе гъвкаво и стегнато, явно бе свикнал да се изкачва всеки ден по няколко пъти по безбройните стъпала на замъка.
Без да отчита факта, че Англия и Франция бяха във война, шотландският парламент бе отменил ограниченията върху търговията с френски вина.
— Ние си имаме френско вино, а англичаните са принудени да го внасят контрабандно — обясни Джони, когато стигнаха последното стъпало. — Така че можете спокойно да поискате от най-доброто френско вино. Имаме великолепно бяло рейнско вино, откакто англичаните и датчаните се укрепиха около река Рейн. Уили е голям познавач на вината и известен дегустатор, така че можете да му се доверите, ако се колебаете какво да изберете.
Лицето на Уили засия при тези хвалебствени слова на господаря му и той кимна в подкрепа на готовността си да помогне на Елизабет. Тя на свой ред го окуражи:
— Изцяло ще ти се доверя, Уили!
— Много добре, миледи! — каза Уили, видимо удовлетворен.
Когато най-после стигнаха до стаята, Елизабет установи, че тя представляваше нещо огромно и изключително добре обзаведено, с всички удобства и прекрасна гледка. Прозорците бяха с изглед в три посоки. Таванът бе безупречно измазан, а стените — очевидно украсени от италиански художници, гостували на някой предишен владетел на Рейвънсби. На пода бяха застлани изящни персийски килими, които изолираха и най-слабия повей на студ от каменната постройка. Човек можеше спокойно да се разхожда бос. Мебелите бяха изработени в някакво твърде деликатно съчетание от класически и средновековни мотиви и стилове. Напомняха на едновремешните манастири.
— Да не би тази стая да е била обитавана от феи? — попита Елизабет, зашеметена от тайнствената величествена атмосфера. Когато се обърна към Джони, за да изрази задоволството си, тя осъзна, че той я наблюдава с нескрит интерес.
Лицето на Джони незабавно възвърна непроницаемия си вид на вежлив домакин и той отвърна с подобаващо чувство за хумор:
— Ако имах феи подръка, нямаше да ви отвличам от Харботъл, а щях да изпратя елфите да спасят Роби от затвора. Мисля, че заслугата за тази стая принадлежи на майка ми… Тя се бе заела с боядисването и обзавеждането тук.
— О! — възкликна Елизабет, докато разсъждаваше дали би могла да се заинтересува за майката и останалите членове от семейството на този мъж, който си разрешаваше да я наблюдава така любопитно и похотливо. Тя едва ли можеше да си позволи да се интересува от мъж, когото намираше за твърде привлекателен.
Джони осъзна, че му се иска да я целуне, за да й помогне да преодолее объркването и смущението си. Женитбата й за мъж, който бе четири пъти по-възрастен от нея, навярно я бе принудило да си търси любовници през цялото време, а ако това не беше така, то значи тя имаше невероятна нужда от истински мъж. „Не“ — Джони едва не извика на глас. Не можеше така лесно да се поддаде на желанието да я има. Може би по-късно… „Едва когато Роби бъде свободен.“
— Лека нощ, лейди Греъм — каза Джони и бързо се оттегли, без да каже повече нито дума.
Объркан от неочаквания развой на нещата, Уили потърка с ръка челото си, при което рижата му коса още повече се разроши. В следващия миг той започна да бърбори на висок глас, като че ли пороят от думи можеше да прикрие очевидните страсти на господаря му към плътски удоволствия.
— Разрешете да ви запозная с вашата прислужница Хелън, след което очаквам да ми кажете какво ще пожелаете за вечеря. Хелън ще ви донесе халат и топла вода. Аз ще се погрижа да намеря нещо за четене. Хелън, ела да се запознаеш с лейди Греъм…
ГЛАВА ПЕТА
Малко по-късно Джони влезе в трапезарията. Той бе сменил дрехите си за езда с неофициално вечерно облекло. Косата му, все още мокра от дъжда, бе вързана на плитка. Горната му дреха от зелено кадифе бе разкопчана и откриваше красива бяла брокатова жилетка, която подчертаваше допълнително неговата изключителна мъжественост. Фльонгата на врата му бе леко отпусната и прикрепена с помощта на диамантена игла. Великолепните му тесни карирани панталони и чорапите бяха от тъмносин и зелен мъхест вълнен плат. Така облечен, той приличаше на млад принц-господар на огромния замък. Отсечените му мъжествени черти, мощта и непреклонността още повече изпъкваха на фона на фината копринена риза, украсена допълнително с дантелена яка и маншети.