— Скъпи, липсваше ми… — изгука Джанет, заела поза, която най-добре разкриваше изпод деколтето на изящната й рокля скритите прелести. Гърдите й се подаваха предизвикателно под дантеления корсет, който съзнателно не бе пристегнала.
— Чувствай се като у дома си — измърмори язвително Джони, ядосан от преднамерено предизвикателното и дори нахално поведение на Джанет. Докато се приближаваше към нея, Джони забеляза, че масата е подредена като за двама влюбени в близост до камината и че до лакътя й на сребърен поднос стои най-доброто рейнско вино, което той притежаваше. Това допълнително го подразни и графът почувства как в гърдите му се надига вълна от възмущение и неприязън към неканената гостенка.
Джони се отпусна в най-близкостоящия до виното стол, взе чаша и се пресегна към бутилката. Като прецени колко късо е разстоянието до малкото канапе, на което графиня Линдзи бе седнала, той каза с рязък тон:
— Никога повече не си позволявай да се разпореждаш в дома ми! Предпочитам сам да наредя как и кога да бъде сервирана вечерята. — Очите му бяха студени и враждебни като лед.
— Не бъди груб, скъпи! — отвърна му красивата графиня, като го погледна с открит жизнерадостен поглед, без да показва ни най-малко смущение от враждебното поведение на Джони. Джанет знаеше добре как да придумва мъжете, а освен това добре познаваше снизходителността на Джони. Затова тя невъзмутимо продължи:
— Накарах готвачите ти да приготвят всички твои любими ястия. Запасите от специалната изворна вода са близо до камината. Освен това наредих никой да не ни безпокои…
При тези думи тя грациозно отмести едното си рамо така, че роклята й се свлече още малко надолу и гърдите й се откриха, почти готови да изскочат от аленочервения копринен корсет. След това Джанет се усмихна съблазнително и подканващо.
— Джанет, аз не съм твоят съпруг на средна възраст — заяви Джони, като сърдито повдигна едната си вежда. — Случва ми се да виждам доста често подобни сочни, млади и тръпнещи от страст женски гърди.
При тези думи той си наля чаша вино, повдигна я бавно към устните си и я изпи на един дъх.
— Разбирам, че ще трябва доста да се потрудя тази вечер — отвърна му тъмнокосата красавица. Тя добре съзнаваше умението си да приласкава и привлича мъжете. — Както виждам, ще трябва да те спася от мрачното ти настроение.
— Моето мрачно настроение — възрази й с остър тон владетелят на Рейвънсби, докато отново се пресягаше към шишето с вино, — се дължи именно на твоето безочливо поведение и нахалството ти.
При това, ако трябваше да бъде честен пред себе си, нахалството и дързостта на Джанет в собствения му дом бяха нещо, което отдавна бе позволил и поощрил. Ако трябваше да направи точна преценка на чувствата си, Джони щеше да разбере, че точно дръзкото и самодоволно поведение на Джанет пред Елизабет Греъм го бе раздразнило повече от всичко.
— В такъв случай ще трябва да поправя грешката си, задето си позволих да организирам вечерята — нежно му отвърна графинята и се усмихна. — Ще се опитам да ти прислужвам, да те разсмивам и да бъда твоя робиня. — При тези думи Джанет се усмихна закачливо като малко дете и намигайки на Джони недвусмислено, продължи: — Мога да ги бъда лична прислужница тази вечер и да те храня хапка по хапка като малко момченце… После мога да ти измия ръцете и да се погрижа да се почувстваш добре след вечеря. Бих могла да бъда най-покорната и послушна твоя прислужница… като едно младо невинно момиче. А когато пожелаеш от изворната вода, ще я налея в кана, ще ги я донеса и ще приседна тихо на земята до краката ти…
Очите им се срещнаха, но Джанет бързо и престорено срамежливо сведе поглед, сякаш да подчертае готовността си да му се подчини. После тя добави:
— А ако не успея да ти доставя удоволствие и да те накарам да се чувстваш доволен, можеш да ме накажеш, да бъдеш груб с мен, колкото пожелаеш. — Гласът й бе съблазнителен и примамлив, а очите й блестяха от страст. — Можеш също да ми причиниш болка и да искаш от мен всичко, което ти хрумне…