Джони я погледна над ръба на чашата си, пълна догоре с вино.
— Продължавай все така, скъпа — измърмори той. — Струва ми се, че няма да имаш нужда от мен, за да стигнеш до върховното изживяване.
При тези думи той погълна част от съдържанието в чашата си и усети как превъзходната течност изпълни тялото му. Питаше се как изобщо тази графиня, облечена в толкова скъпа и изящна рокля, би могла да му прислужва.
— Но, Джони, аз наистина имам нужда от теб — прошепна Джанет, като се престори, че не е чула подигравателната му забележка. Беше се вживяла напълно в ролята си и изцяло я владееше мисълта, че Джони би могъл да пожелае тя да му прислужва и да го глези. Това още повече я възбуди.
— Моля те, Джони, позволи ми да бъда твоя прислужница… наистина бих искала… моля те! Ще видиш колко покорна мога да бъда!
Джони усети колко възбудена е Джанет и как гърдите й се напрягат от вълнение в копринения корсет. За момент собственото му тяло откликна на подканата й. Но ироничната му усмивка и сънливостта отново надделяха.
— Боя се, че едва ли осъзнаваш истинското значение на думата „покорна“, котенце… — заяви той.
— Тогава можеш да провериш, Джони — увери го Джанет и отмести част от тежките дипли на полата си така, че да се забележат изящните й крака, обути в аленочервени копринени чорапи. Очертаха се закръглените й бедра, леко прикрити под нежната копринена тъкан.
— Ще сторя всичко, което се иска от мен — прошепна тя.
Само монах би устоял на такова предизвикателство. А може би и Божи служител не би издържал. Джони Кари обаче нямаше никакви религиозни подбуди, нещо повече — той не можеше да се оплаче от липса на постоянно желание за секс. Но не можеше и да предотврати възбудата, а женствеността и предизвикателното поведение на Джанет още повече го подтикваха да се възползва от готовността й да му се отдаде. Въпреки това той все още чувстваше недоволство от властния й собственически нрав и обноски към него. Не му допадаха такъв тип жени. Ненавиждаше всяка, макар и най-дребната проява на собственически наклонности у която и да е жена в неговия живот. Сега това чувство го накара да потисне дори нормалната физиологична реакция на организма си.
— Искам само да те предупредя за едно-единствено нещо — каза Джони с категоричен тон.
— На твоите услуги съм — заяви Джанет, която трудно сдържаше възбудата си.
Джони придоби сериозен вид, остави чашата си встрани и каза:
— Това не е част от играта.
Джанет си пое дълбоко въздух и повдигна очи към неговите, стараейки се да изглежда напълно сериозна.
— Разбирам.
— Ако още веднъж се опиташ да ми диктуваш какво да правя в собствения си дом, ще те смажа, независимо пред кого.
Макар че тонът бе доста мек, заплахата, която прозвуча в думите му, отекна в ушите на Джанет като плесница.
— Да, господарю мой! — отвърна тя, почувствала за пръв път в живота си някой да я заплашва жестоко. Играта и реалността този път се бяха преплели и Джанет потръпна от страх и вълнение.
— Значи добре разбра какво имам предвид — заяви Джони все още ядосан, докато чувстваше как го обладава непреодолимо желание да се възползва не от друго, а точно от невинността и чистотата на Елизабет Греъм. Тя му приличаше на забранен плод и Джони усети как тръпне от изгарящо желание да вкуси от него.
— Безспорно разбирам добре всичко, господарю — отвърна смирено Джанет. Лека руменина изби по щръкналите й гърли и по шията, при което нежната й бяла кожа придоби розов оттенък. Дългите тъмни мигли се сведоха срамежливо надолу. — Най-смирено се прекланям пред вашите желания.
— Няма нужда да се чувстваш задължена да играеш тази игра, скъпа — високомерно заяви Джони с отмерен тон, докато наблюдаваше майсторските актьорски усилия на своята съседка. — И бездруго тази вечер ще се забавлявам с теб.
Графинята сякаш се стресна за миг, не толкова заради циничния му израз, колкото за да оспори възможността за мигновено задоволяване на страстите им и да се възпротиви на похотливите намерения на Джони. След като реши да отстоява собствените си желания, тя леко повдигна ресници и посрещна погледа на любовника си с тлеещо в очите желание.
— Но аз наистина искам да продължа играта.
— Ами ако аз не се съглася? — каза Джони, но гласът му издаваше възбудата от вида на сладострастното й тяло, а очите му вече не бяха така студени.
— Ще те накарам да промениш намерението си — каза Джанет. В погледа й пролича увереността в магическите способности на жената още от времето на Ева… Още повече, че сигурността в способностите й се базираше на предишните им отношения.
— Ти си една похотлива изкусителка, скъпа — каза той тихо. — Трябвало е да се омъжиш за по-млад мъж.