— Нима ми проповядваш вярност към съпруга? — Джанет учудено го погледна с невинни очи.
Джони въздъхна като си спомни за неизменната реалност на аристократичните женитби и собствените си снизходителни възгледи за морала.
— Моля да ме извиниш, че си позволих такъв наивитет — измърмори той.
— При това невероятен наивитет — добави Джанет, — и то проявен тъкмо от теб… — при тези думи тя повдигна учудено едната си вежда и продължи: — Навярно, след като си ощастливил повечето жени в тази околност, били те омъжени или не, няма да храниш никакви заблуждения по отношение на съпружеската вярност.
— Разбирам какво имаш предвид — съгласи се бързо Джони, който нямаше никакви намерения да обсъжда въпросите на женитбата и съпружеската вярност с графиня Линдзи. В същото време се запита дали младата Елизабет Греъм е била вярна на своя възрастен съпруг и ако това бе така, как ли щеше да откликне на мъж като него? Как би реагирала на неговото докосване? Дали кожата й е хладна? Дали щеше да бъде студена, или напротив, би изгаряла от страст след години сексуална неудовлетвореност.
— Ами тогава… да започваме?
Отнесен от мислите си за Елизабет Греъм в леглото, Джони изобщо не чу какво точно го бе попитала Джанет. Той се отърси от фантазиите си, в които главен герой бе очарователната лейди Греъм. Усмихна се на Джанет и леко въздъхна:
— Днес бе един доста тежък и продължителен ден…
— Чудех се дали бихте искали още вино, господарю мой? — попита Джанет, положила максимално усилие да прозвучи като най-покорната слугиня в целия свят.
Докато възприемаше думите й и тона, с който ги бе изрекла, Джони направи неволно сравнение между нейната престореност и порочност и откритата сдържана натура на Елизабет Греъм. Само че привлекателната лейди Греъм бе доста далеч от него в този момент, а сладострастната и тръпнеща в очакване Джанет Линдзи — само на няколко сантиметра. Джони се усмихна и лениво измърка:
— Защо не? Може да пийна още от великолепното вино.
— Правилно решение — подметна с шеговит тон Джанет. — За миг си помислих, че ще ми се наложи да те завържа и насила да те разсъбличам.
— Може би по-късно… — отвърна Джони.
— Нима не си уморен? — за пръв път тази вечер Джанет истински се бе заинтересувала от състоянието на Джони, но това отново бе продиктувано от чисто егоистичните й интереси.
— Смяташ ли, че би се справила на мое място, ако бе яздила през целия ден до Харботъл и обратно? — дръзко й отвърна Джони.
— Скъпи, ти никога не се изморяваш! — заяви Джанет с глас на дете, което отстоява своята правота.
В интерес на истината Джони не беше уморен. Сега, когато бе извоювал самостоятелността и независимостта си, като постави графинята на мястото й, настроението му значително се бе подобрило. Още на другата сутрин можеха да започнат преговорите за освобождаването на Роби срещу заложницата лейди Греъм. Само след седмица брат му щеше да си бъде отново вкъщи.
— Е, добре тогава, щом държиш да знаеш, не съм изморен — призна Джони, — но за сметка на това съм ужасно гладен. А освен всичко считам, че ако си решила да ми прислужваш тази вечер, имаш прекалено много дрехи на себе си.
Той стана от стола си и без да поглежда към Джанет, се приближи към камината. После се изправи до масата в очакване на нещо, след което тихо каза:
— Стола ми, Джанет, придвижи стола ми насам.
Тъй като не очакваше командата му, а и не бе привикнала нито с такъв тон, нито да реагира адекватно на подобно нареждане, Джанет се забави за момент, докато се съвземе и реши как да постъпи. В следващия миг той дочу шума от копринената и дреха и стъпките й по килима. След като приближи толкова близо, че гърдите и се опряха до ръката на Джони, графинята повдигна лицето си към него и каза със съблазнителен, самоуверен тон:
— Целуни ме.
Джони изобщо не се обърна. Дори не показа, че е чул думите й. Вместо това той тихо повтори:
— Придърпай стола ми насам така, че да мога да седна.
Джанет усещаше дъхавия аромат на влажната му коса и сгорещеното му тяло.
— Първо ме целуни — прошепна тя, притиснала тялото си към неговото. Откакто бе станала жена, никой мъж никога не й бе отказвал каквото и да е.
— Столът — отсече непоколебимо Джони, чийто глас накара Джанет да почувства още по-силна възбуда.
Тя се пресегна и постави едната си ръка на рамото му, а мускулестото му тяло я караше да потръпва още повече.
— Моля те… — каза тя тихо.
Силните пръсти обхванаха ръката й и я отместиха от рамото му, след което, извръщайки се леко към нея, Джони каза: