Управителят на английската крепост „Харботъл“ бе огромен мъж с бледа кожа, симпатичен, невероятно запазен и напълно във форма, при все че вече бе над петдесетте. Благодарение на старанията на най-добрия фабрикант на оръжия в Лондон, отпуснатите части от тялото на Годфри, който бе водил разгулен живот поне в продължение на трийсет години, бяха сполучливо прикрити под елегантно ушитите кожени дрехи и добре скроеното сребристо наметало. Въпреки че бе добър пълководец, той имаше подла и егоистична душа, без никакви скрупули или проява на честност и достойнство. Лъжец и измамник, властолюбив и алчен, поведението му напълно изключваше понятията чест, достойнство, преданост, справедливост или благодарност. Вече трийсет години Годфри действаше като типичен представител на кралския двор.
Невъоръжен, както и самият Годфри, но без наметало и шлем, Роби нехайно се клатушкаше на своя кон, малко след този на Годфри, а жизнерадостното му настроение бе в пълен контраст с мрачното, зловещо изражение на графа на Брусижън.
Тъй като рядко се бе сблъсквал с подобна ситуация, в която някой осуетява възможността безскрупулно да придобие, каквото е решил, Харолд Годфри бе принуден макар и с неохота, да признае поражението си. Той не само се беше разминал с възможността да получи тлъст откуп за Роби Кари, а на всичко отгоре бе позволил дъщеря му да бъде отвлечена от центъра на самата крепост „Харботъл“. Това определено го караше да потърси възмездие в близко бъдеще.
— Не си мисли, че това ще ти се размине току-така, Рейвънсби! — заплаши Годфри, когато спряха конете си на платото. При тези думи английският предводител автоматично потърси с ръка липсващия си меч, воден от враждебни чувства към шотландеца.
— Мисля, че би трябвало да се замислиш за собственото си положение, Годфри — иронично отвърна Джони.
— Временните обстоятелства го налагат — подметна бащата на Елизабет. — Всичко ще се пукне като сапунен мехур, подобно на наивните опити на вашия парламент да демонстрира патриотизъм.
— Ние поне още можем да минем за наивници, милорд — отвърна Джони с безсрамна любезност, — докато Англия е лишена от всякакви други черти, освен способността да мами. А сега, сър — прекъсна разговора Джони, който нямаше желание да разменя обиди със своя стар враг, — ето вашата дъщеря.
Джони искаше да си получи Роби и да приключи с всичко.
Годфри огледа внимателно дъщеря си. Засегнат от високомерието на Джони Кари, той запита с остър, пронизителен глас:
— Той причини ли ти зло?
Суровият и злобен тон на баща й я потресе. За пръв път Елизабет усети колко уязвима е, като се връща отново при него. В следващия миг тя си спомни, че на погребението на Хотчейн си бе дала обет да извоюва своята самостоятелност и независимост. Тя бързо възвърна самообладанието си и тихо отвърна:
— Не. Напротив, към мен се отнесоха с почести и достойно.
Нещо в гласа й накара Годфри да се усъмни. Той я огледа от главата до петите.
— Това не означава ли, че в скоро време на света може да се появи някое копеле, чийто баща е Джони Кари? — запита той сурово.
— Внимавай какво говориш и как се държиш. Годфри! — предупреди го Джони.
— Ще говоря с дъщеря си така, както намеря за добре — изсъска графът на Брусижън. — Начука ли я, Рейвънсби? Нали го правиш с всяка жена, която ти попадне?
— Обиждаш я — отвърна му Джони с абсолютно равнодушен и спокоен тон, уверен, че всяко последствие от тяхната любовна нощ, дори и негово дете, би било негова грижа, но не и на Елизабет. Тя бе толкова невинна. — Годфри, оттегли думите си веднага! — предупреди той с крайно вежлив тон. — И се извини за грубостта си, или ще трябва да платиш!
— Ти ли ще ме накараш да платя, арогантен глупако! — отвърна Годфри, чиято слава на извънредно ловък боец с меч не бе увехнала с годините. Беше се учил на фехтовка още като младеж заедно с баща си и досега мнозина се бояха от него. — Ааа — провлечено измънка графът. В гласа му нямаше и нотка на уплаха, а само увереност, че неговият опит и сила винаги ще надделеят над един младок. — Виж какъв галантен кавалер се намери да защити моята непорочна дъщеря. Напомни ми да те заключа за няколко месеца и ще видим дали няма и други причини за тази рицарска готовност да те закриля — каза той на дъщеря си.
Джони изобщо нямаше намерение да предизвиква Годфри; всъщност единственото му желание бе учтиво да разменят двамата пленници, без излишни разговори и емоции, като всичко приключи максимално бързо. Но днес Годфри сякаш бе решил да прояви най-грозните черти на долната си английска душица.
— Изненадан съм, че си способен да различиш такова качество като галантност, Годфри — провлечено каза Джони, — но тъй като очевидно си наясно, можеш да ме предизвикаш и да назовеш оръжията си — гласът на Кари бе станал леденостуден.