— Нима не разбираш. Аз се разпореждам, а ти изпълняваш заповедите ми.
Джанет се пресегна да вземе стола. Той я накара да го мести няколко пъти, докато най-после се настани удобно на необходимото разстояние от масата. Нарежданията му бяха кратки и ясни:
— По-близо!… Не, малко назад!… Сега малко наляво!… Ето така.
След като Джанет се изпълни с напрежение и яд, Джони й махна леко с грациозно, величествено движение на ръката, присъщо на истински граф, да му напълни чашата с вино.
— Да си съблека ли първо роклята? — попита Джанет, а целта й бе да предизвика у него същата възбуда, която беше обхванала и самата нея.
— Не — отвърна Джони и се облегна назад в стола си. — Първо ми налей виното.
Изведнъж Джанет почувства някакво раздразнение. Нима бе само една незабележима невзрачна слугиня? Без всякакво значение. Нещо като мебелите наоколо?! От яд тя повдигна високо вежди и се намръщи. В същия момент владетелят на Рейвънсби разтвори леко крака и Джанет бързо забеляза явно нарасналата възбуда. Това донякъде я поуспокои.
Наведе се грациозно и докато наливаше виното, се постара да разкрие прелестите на полуизскочилите от деколтето гърди. Кокетка до безкрайност, тя много добре знаеше как да изкушава мъжете.
— Бъди така добра да прикриваш гърдите си, докато ме обслужваш — нареди Джони. — Бих искал прислугата ми да е по-дискретна.
— Много си груб! — възпротиви се Джанет, докато оставяше с трясък каната обратно на масата.
Владетелят на Рейвънсби рязко реагира на този жест.
— Мнението на моите слуги ни най-малко не ме интересува. Ако не те попитам за нещо, предпочитам да мълчиш!
Джони повдигна леко чашата си към светлината, идваща от свещника, и започна да се наслаждава мълчаливо на искрящата течност, сякаш забрави, че не е сам в стаята.
С пресипнал глас Джанет добави:
— Даже си ми омразен.
Безразличието му бе обидно и предизвикателно… Графинята се изпъна пред него като току-що порицана слугиня.
— Дали съм ти омразен, или не — измърмори Джони, като най-после благоволи да погледне към нея, а тя изтръпна от пронизващия му поглед, — или „властен и изискващ“, както самата ти бе казала мрели малко, това всъщност едва ли има някакво значение за твоето… положение.
След тези думи Джони я изгледа в продължение на няколко секунди така, че тя ясно разбра точно какво положение й е отредил.
— И дори да реша да те задоволя тази вечер, след като ме нахраниш, все още има вероятност да изгубиш работата си като слугиня в моя дом. Ясно ли ти е това?
— Да, Ваша милост — прошепна графинята, изгаряща от вълнение и тревога. В същото време бързо придърпа разтворените краища на деколтето според нареждането на господаря си за по-голяма дискретност.
Джони отмести ръката й от деколтето и надникна в него.
— Не съм казвал, че не харесвам гърдите ти — и той промуши пръста си надълбоко, търсейки зърното на едната й гръд, което ясно бе изпъкнало под копринения корсет. — Но докато се храня, те просто не ме интересуват.
След това бавно се отпусна назад в стола си.
— А сега можеш да се съблечеш, за да видим дали ставаш и за нещо друго, освен да ми сервираш храната.
Въпреки думите си, Джони продължаваше да я гледа със същото безразличие.
Джанет потрепера от вълнение и бързо посегна към телените копчета на роклята си. Трудно й бе да се съсредоточи, тъй като цялото й тяло тръпнеше от възбуда и мислите й бяха насочени в съвсем друга посока. Тя все пак успя бързо да се разкопчае и само след минута сребристата рокля се свлече тихо на пода. Подобно на скъпо платена проститутка, тя остана невъзмутимо гола пред господаря си, обута в червени копринени чорапи с пъстри жартиери и виолетови кадифени чехли. Гърдите й бяха примамливо изскочили от стегнатия в кръста корсет.
— Колко срамно големи са гърдите ти — каза със сънлив и безразличен тон Джони. — Предпочитам по-дребните жени. Може би трябва да те отпратя.
— Не! Моля те, господарю мой! — промълви Джанет с паникьосан глас.
От вълнение пулсът й се ускори, ушите й забучаха, а сърцето й заби лудо.
— Съжалявам — прошепна тя и виновно притисна ръката си към гърдите, сякаш за да прикрие пищния си бюст. — Мога да си сложа шемизета, Ваша милост, и по този начин няма да дразня погледа ви.
Джони сякаш потъна в размисъл, докато се излежаваше като източен владетел и безцелно прокарваше пръста си по столчето на чашата с вино. В следващия миг той хвърли поглед към стенния часовник в ъгъла, като че ли преценяваше дали има време.
— Късно е вече — каза той накрая, — ти си подръка и независимо от огромните ти гърди аз имам нужда от прислужница. Бих искал да ме обслужваш тихомълком. Съблечи си корсета, остани по чорапи и чехли. Харесват ми червените копринени чорапи — разпореди се той с безразличие.