Джанет бе толкова превъзбудена и напрегната, че бе готова да се съгласи с всичко, което той поискаше от нея. Затова бързо се залови да разкопчава и развързва корсета, докато Джони лениво отпиваше вино от чашата си. Обикновено при свалянето на корсет бе нужна помощта на прислужница или на някой нежен кавалер-любовник. Досега Джанет никога не бе сваляла корсета си сама.
След няколко дълги, изтощителни минути тя най-после се справи с него и остана гола, разгорещена и зачервена от напрежението. Косата й бе разрошена, а желанието да се люби с него бе станало непреодолимо и очевидно.
Когато графинята се изправи пред владетеля на Рейвънсби, той невъзмутимо заяви:
— А сега можеш да ме нахраниш.
При тези думи Джони посочи към малка чиния с кифлички.
— По-късно! — каза неочаквано твърдо и решително Джанет, която вече бе забравила за подчинението си и покорността. Аристократичната й природа заговори и тя пожела незабавно да получи онова, за което копнееше. — Искам да ме любиш, и то сега! — заяви Джанет и се приближи до облечения мъж, чийто спокоен вид напълно контрастираше на нейното разпалено, жадуващо тяло. Безчувственият и безразличен вид на Джони още повече я подразни и изопна и бездруго обтегнатите й нерви. Джони бе нещо като мечтания десерт, до който все не можеше да стигне.
— Но аз не искам да се храня по-късно! — възпротиви се той с остър тон. — Искам да вечерям сега.
— За Бога, Джони — прошепна Джанет, дишайки учестено. Тя трепереше. — Не мога повече…
Джони погледна строго към нея.
— Прави, каквото ти се казва.
Джанет въздъхна дълбоко и се пресегна да отчупи едно парче от крехката кифличка.
— Приближи се — нареди Джони с нисък тон. Графинята се подчини, като притвори очи, за да не усеща изкушението, което я бе обзело до крайност. Тя усети как ръката му поглади бедрото й.
— Гладна ли си? — попита той с глас на вежлив домакин и с такова изражение на лицето, сякаш ръката му, която се прокрадваше между краката й към мястото, изтръпнало от възбуда и желание, извършваше просто галантно движение на кавалер и нищо повече.
Джанет поклати глава, без да може да каже нито дума от вълнение.
— Отвори очите си — нареди Джони и след това тя се подчини, добави. — А сега разтвори краката си.
Джанет леко простена, когато усети как топлата му ръка се промъква нагоре към влажното и сгорещено място. Тя леко се придвижи в унисон с неговото движение, за да му подскаже, че изгаря от нетърпение.
— Стой мирно — нареди Джони.
Тя леко измърка от недоволство, но се подчини.
— Отлично — обобщи Джони, докато деликатно опипваше срамните й устни и проверяваше влажността им. Напълно задоволен от резултата, той прокара леко пръст навътре.
— А сега можеш най-после да ме нахраниш с това, което държиш в ръката си. — Джони кимна към парчето кифла в ръката на Джанет, докато пръстите му продължаваха да я галят и да проникват все по-навътре. Това предизвикваше нейните въздишки и леки простенвания.
— Хайде, нахрани ме — повтори той и бързо пъхна пръстите си още по-навътре, от което дъхът на Джанет спря. — Трябва да се грижиш за мен или иначе ще трябва да те отпратя.
Това, разбира се, бе немислимо и Джанет бързо се подчини, макар че не можеше да спре треперенето на ръката си, докато поднасяше парчето кифла към устата на Джони.
— Искам да ме гледаш, докато се храня. Отвори си очите и ме наблюдавай, защото когато преглътна, ще искам още. — След това Джони отвори уста и бавно задъвка късчетата кифла, докато пръстите му продължаваха да се движат. Докосването и движенията му бяха доста обиграни, като на човек, свикнал да върши това майсторски.
Джанет едва успяваше да задържи очите си отворени страхуваше се от заплахата на Джони да я изгони, ако не му се подчинява. Още повече я измъчваше нейното напрегнато състояние.
— Толкова си покорна — промърмори Джони, докато наблюдаваше реакцията на организма й.
— А сега ми дай от ябълковия пай, който се намира ей там. Отвори си очите и ме гледай, както ти наредих… Добро момиче! Ето, вземи ножа и ми отрежи едно парче. Ако спазваш нарежданията ми както трябва, ще те любя цялата нощ… Случвало ли ти се е някога досега?
Да. Това й се бе случвало единствено с него. При спомена за щастливите мигове, които бяха изпитали заедно, тя изтръпна и простена.
Джони бавно приведе глава към гърдите й и страстно всмука втвърдените й зърна. Доволен от ефекта на своите действия, той се отдръпна, посегна към една ленена салфетка и изтри пръстите си.