В тишината се дочуваше само напрегнатото шумно дишане на разгонената като дива котка Джанет. Тя повдигна тежките си тъмни мигли и го погледна.
— Проклет да си! Толкова си опитен! Мразя те! — след което се изви грациозно към него и замахна.
Джони ловко хвана ръката й и я стисна. Рефлексите му ни най-малко не бяха притъпени.
— Така ли? — каза той с усмивка, докато леко стискаше ръката й. — А на мен ми се стори, че ти се забавляваш от всичко.
— Да не би да се пазиш за някоя друга? — почти изсъска тя, отблъсна ръката му и се отпусна немощно на отсрещния стол. Видът й беше повече от буреносен.
Разбира се, че мисълта за друга жена бе минала през главата на Джони вече няколко пъти, откакто се беше запознал с прекрасната лейди Греъм. Но при положение, че животът на Роби бе на косъм…
— Не и тази вечер — каза той с усмивка, а в очите му се четеше невероятно удоволствие. — Нали ти си тук при мен.
— Трябваше да те накарам да чакаш и да се надяваш — промърмори тя с нацупен вид.
— Можеш да го сториш, ако самата ти имаш търпението…
— Очевидно на теб търпението ти стига и за двама ни!
— Какъв късмет! Означава ли това, че си свършила с играта, която сама започна? Или искаш да продължа с ролята на безмилостния господар?
— Която толкова много ти приляга! — изсъска Джанет, вече наистина изнервена до крайност. — Мразя да се чувствам така незадоволена.
— Много си нетърпелива, котенце! Не може наведнъж да получиш всичко, което си поискаш.
Студеният враждебен поглед на графинята го прониза.
Без да трепне, Джони продължи да я гледа с най-невинния ангелски поглед на сините си очи.
— Разбирам… — за него не бе трудно да прочете какво точно таяха очите й. — Трябва да се предприеме нещо. Защо не ми кажеш как точно искаш да го направим.
Този път гласът му бе приятелски и сладострастен, като на любовник, а не надменен и горделив като на властелин.
— По дяволите! Сякаш не знаеш! — изсъска пак графинята.
Отпусната грациозно върху червената дамаска, тялото й бе придобило невероятен порцеланов отблясък. Тя се протегна като ленива котка. Знаеше, че Джони Кари умее да й достави максимално удоволствие.
— Като гледам колко си възбуден, не мога да продължа да ти се сърдя — каза тя.
— Да, права си — съгласи се Джони, като се усмихваш нежно. Усмивката му тази вечер в уединената стая на Голдихаус бе специално за нея.
На следващата сутрин, преди да я изпрати, Джони се постара най-дипломатично и деликатно да уведоми Джанет, че не би искал повече да му гостува, поне докато Роби не се върне читав в дома им. Обясни й, че иска да избегне всяка възможност преговорите да вземат погрешна насока. Трябваше да съсредоточи цялото си внимание в тази мисия и да извоюва освобождението на Роби. Не се поколеба да й признае, че не му се иска някакви съблазнителни дами да отклонят вниманието му от тази първостепенна задача. Трябваше да положи наистина огромни усилия и упоритост, за да убеди графинята да не му се мярка наоколо през следващите дни. Накрая Джони заспа удовлетворен, че е успял все пак да постигне целта си. Само след няколко часа щеше да се освободи от присъствието на графиня Линдзи, като в дома му щеше да остане единствено лейди Греъм.
ГЛАВА ШЕСТА
На другата сутрин Елизабет се събуди след здрав продължителен сън, несмущаван от сънища или кошмари. Несъмнено превъзходното френско вино на Уили имаше заслуга за това. След закуската, която бе достойна за тежък работен ден на фермер, с помощта на Хелън тя се облече. Прекрасната копринена рокля бе в типичното шотландско каре в червено и зелено. Елизабет преодоля смущението от това, че роклята очевидно е била носена от друга жена преди време и тръгна по познатите й вече стъпала и коридори, за да стигне до двора на замъка.
Възнамеряваше да прекара утрото в изучаване на околностите. До входната врата тя видя оседлан кон, чиито поводи държеше едно момче от конюшнята. Тъй като животното очевидно бе приготвено за дамска езда, Елизабет се досети, че дамата навярно бе Джанет, която бе прекарала нощта в замъка. Аристократичният произход очевидно не й пречеше да се държи като уличница.
Подразнена от факта, че присъствието на Джанет в замъка има някакво значение и очевидно не й допада, Елизабет живо прекоси двора, в стремежа си да се отърси от тези мрачни, изненадващи я мисли. Докато минаваше през старите врати на крепостта, тя се поспря на едно малко възвишение в близост до обрасъл с трева защитен ров и обгърна с поглед великолепната гледка, простираща се до реката. Опитваше се да изхвърли от главата си мисълта за Джанет Линдзи и за всяка друга жена в живота на Джони Кари.