И отново обладан от страст, Джони проникна дълбоко в нея, при което тя нададе вик. Истински разкаян, той докосна нежно с пръст порозовялата й буза и прошепна въпросително:
— Съжалявам много. Заболя ли те?
Мери се нуждаеше от известно време, за да отвори очи, след което отвърна:
— Няма нищо. Всичко е наред. — Гласът й обаче не звучеше много уверено.
Той бе човек с опит и това му беше достатъчно, за да разбере, че трябва да се контролира повече. Каквато бе малка и крехка, не бе изключено, без да иска, да я нарани.
Умореният ездач пришпори черния жребец нагоре по последния склон преди Голдихаус. Вече не се притесняваше дали на горкото животно ще му стигнат силите. Само неколкостотин ярда го деляха от края на това лудо препускане. Той връхлетя на галоп през входната порта в двора с викове, за да привлече вниманието на домакините. Свлече се от коня и рухна на земята пред обкованата врата на имението. В същото време оттам изскочиха трима мъже с извадени мечове в ръце и високи над коленете, ботуши, които тропаха като дървени чукове по калдъръмената настилка. Проснатият на земята ездач, който с разперените си ръце приличаше по-скоро на умрял, запъхтяно и несвързано предаде съобщението си.
Неговите думи накараха и тримата да замръзнат на местата си.
Джони бе в пълно неведение за случилото се. През последните няколко дни до покоите му не достигаше нищо от всекидневното суетене. Вниманието му сега изцяло бе насочено към удоволствията, които любовта му предлагаше.
Мери Холм бе сплела здраво ръце около врата му. Гърдите й се притискаха в гръдния му кош и постепенно тя увеличаваше ритъма на движенията си. Цялото й тяло бе потънало в пот. Температурата на Джони също беше като при треска, сякаш тропическо слънце бе нахлуло в къщата, въпреки дебелите каменни стени. Мери дишаше възбудено и дъхът й стопляше врата му. Неговите силни пръсти сграбчиха тънкия й кръст и го стиснаха толкова силно, че и на двамата им спря дъхът за момент.
— Умирам — пъшкаше тя.
Той леко поклати глава, това бе всичко, на което бе способен в този момент. Ако имаше възможност, би се усмихнал.
Мери неочаквано придърпа главата му. Разроши буйната му черна коса, разтърси лицето му и го целуна страстно. Жадна да го почувства изцяло, тя започна да го хапе по устните. Джони усети как тя се разтрепери. В същото време чувство на облекчение се разля по цялото му тяло.
Двама от хората на Кари се надпреварваха по коридорите на неговата къща, като взимаха широките и ниски стълби, водещи към втория етаж, по три наведнъж. Когато стигнаха етажа, те се затичаха към дъното на западното крило. Хукнаха по тясната вита стълба в кулата, която водеше до покоите на Джони. Сърцата им биеха до пръсване. Преди няколко дни господарят им бе наредил никой да не го безпокои, но сега и за миг те не се усъмниха в необходимостта да нарушат неговото разпореждане.
Таваните в Голдихаус не бяха от най-високите, а коридорите бяха възтесни. Тази архитектура домовете бяха наследили от миналото, когато основен критерий е била безопасността. По тази причина само един човек можеше да се придвижва спокойно по коридорите. Щом стигнаха върха на кулата, двамата се втурнаха един след друг към малката стая в дъното на коридорчето.
Господи, тя бе подобна на огън… Тези мисли нахлуха в съзнанието на Джони в момента на мощното му изригване. Блаженство бе завладяло сетивата му. В този миг светът се бе смалил и целият се заключаваше в една жена, която държеше в ръцете си, и в невероятното усещане.
Тя бе изключителна.
Мислите на Мери Холм не се различаваха съществено от неговите. Тя лежеше задъхана и изтощена от невероятната му мъжественост. С право той имаше славата на голям любовник. Просто бе удивителен.
Тя го близна като доволна котка. Топлият й език прокара фина пътечка по мускулестото му рамо. Джони усети отново напрежение. Изведнъж тревожно вдигна глава и се ослуша, като се опитваше да определи причината за своето безпокойство.
Сега чу съвсем ясно тропота от бягащи крака. Нямаше съмнение, че всеки момент някой щеше да наруши неприкосновеността на покоите му.
С припряно движение той отстрани Мери от себе си и я постави върху възглавниците. Това бе извършено с учудваща нежност, особено като се имаше предвид бързината, с която бе действал. Малко преди да се отвори вратата, той успя галантно да й подхвърли бродираната завивка и тя се покри.
Джони бе наполовина обърнат, когато с периферното си зрение засече натрапниците. В същия миг тяхното обяснение се стовари върху него.
— Те са хванали Роби!