Репутацията му бе на мъж, който си позволява твърде много любовни афери. Елизабет сама се бе уверила в това. Явно, без значение му беше с коя спи и по-добре щеше да е, ако можеше да забрави изцяло за него.
През следващите няколко дни тя почти не видя владетеля на замъка. Джони Кари беше прекалено зает с разрешаването на проблема около освобождаването на брат си Роби, а присъствието на Елизабет Греъм в дома му бе само една заплаха и опасност. Още повече, че той изобщо не можеше да удържи на присъствието на такава привлекателна дама край себе си. Затова най-добре бе да я вижда колкото може по-рядко.
Подсъзнанието му обаче изобщо не се подчиняваше на никакви ограничения и сънищата му непрекъснато бяха свързани с представите за Елизабет Греъм в леглото му.
Елизабет прекарваше повечето от времето си в огромната библиотека на семейство Кари и се възхищаваше на богатата колекция на Джони от книги по архитектура, както и от различните проекти и модели на домове и вътрешен интериор. Очевидно, увлечението по строежа на красиви сгради и различни архитектурни решения бе наследствена черта на семейството, като разнообразните модели бяха всъщност приноса на всеки нов наследник в усъвършенстването и доукрасяването на Голдихаус. Последният макет бе нещо наистина грандиозно, изпълнено в класически стил, като замисленото ново крило трябваше да е с изглед на запад. Мащабите и видът на този макет показваха, че последният граф на Грейдън по всяка вероятност с предпочитал да живее в обстановка, по-различна от феодалния свят.
Елизабет се запозна и сприятели с Манроу, млад архитект, завърнал се съвсем наскоро от Вичениа, където бе изучавал архитектурния стил на големи летни резиденции, чийто автор е Паладио. Тя често се отбиваше в ателието му — обожаваше да седи и да слуша разказите за Паладио и неговите оригинални идеи да прави летни вили в подчертано свой стил. Докато Манроу й показваше рисунки и екипи на майстора и изтъкваше пропорциите, размерите и постановките на великия архитект. Елизабет непрекъснато го обсипваше с купища сериозни и задълбочени въпроси. Манроу й обясняваше надълго и нашироко как италианският архитект успява да съчетае собствените си виждания и хрумвания с природните закони но един невероятен начин. Интересът, който Елизабет проявяваше, не бе просто дилетантски, а по-скоро плод на сериозните й намерения да се заеме с построяването на собствен дом. При това огромно наследство от Хотчейн тя твърдо бе решила да си извоюва правото да живее самостоятелно и независимо, поради което неин пратеник по недвижими имоти бе натоварен да проучи възможността да се закупи подходяща земя в областта Нортамбрия, където баща й трудно можеше да й се меси.
Тя се хранеше или в стаята си във високата кула, или в кухнята сред огромния приветлив персонал на замъка.
Елизабет с удоволствие се отбиваше да пие чай в салона на мисис Райд, където икономката й разказваше любопитни истории около произхода и живота на семейство Кари. Нарочно, по изрична заповед на Джони, тя нито веднъж не бе поканена на вечеря заедно с него и неговите родственици. Като знаеше, че едва ли ще може да удържи на чара и обаянието й, Джони предпочете наистина да я избягва, още по-трудно щеше да му бъде да успее да се сдържи след редовните почерпки със своите близки и приближени. При положение, че бутилките с бренди и вино обикаляха неколкократно масата всяка вечер, Джони съвсем омекваше и се чувстваше твърде слаб, за да устои на женската хубост.
Въпреки старанието му да я избягва, те се срещнаха съвсем случайно в една от градините. Джони тъкмо се бе видял с Манроу и бе разговарял с него, докато се разхождаха по течението на реката. Тема на дискусията им бе височината на купола, който планираха да поставят на малката оранжерия, свързана посредством коридор с покоите на Джони, намиращи се в новостроящото се крило на замъка. Ставаше дума само за някакви определени пропорции и двамата мъже, след като обсъдиха предложенията, стигнаха до извода, че по-приемлива ще е по-малката височина. Още повече, че на фона на реката и нейното корито едно по-голямо извисяване на планираната постройка би нарушило хармонията на природната гледка.
Тъй като закъсняваше за срещата с Кинмънт, на която трябваше да обсъдят последните условия, поставени от Годфри. Джони бързо си проправяше път през симетричните перила и лехи, като ги пресичаше напряко. Прескочи и малкото изкуствено езерце на входа на градината, тъй като нямаше време да заобикаля. Когато извиваше покрай добре оформения жив плет, Джони направи още един подскок и почти връхлетя върху Елизабет.