— Значи брат ви скоро ще си бъде отново у дома.
— Да — отвърна Джони и се усмихна щастливо.
— Тогава нека отсега ви благодаря за гостоприемството, защото утре несъмнено ще бъде доста напрегнато и в суматохата може да не успея.
— Да, утре несъмнено ще бъде напрегнат ден — съгласи се Джони и отново се усмихна. — „Тази жена е изключителна“ — помисли си той. Възхищаваше го умението й да запази хладнокръвие и спокойствие при всякакви ситуации. Дали тази студенина и умението да се владее бяха резултат от брака й, лишен от страст и чувственост? Как ли се е чувствала на шестнайсет години в леглото на седемдесет и три годишен старец? Съвсем различно би било, ако бе спала с осемнайсетгодишен или двадесет и четири годишен мъж.
За момент Джони се замечта да й покаже огромната разлика, но сам се стресна като усети колко дръзки и арогантни са мислите му. Навярно Елизабет добре познаваше възможностите на младите любовници.
— Имали ли сте любовници досега? — внезапно попита той, изобщо да се замисли, а въпросът му съсече като светкавица тишината в стаята.
Думите му отекнаха като гръм в сърцето й, но Елизабет потисна треперенето и вълнението си, и за разлика от Джони, успя да прецени евентуалните последици от този въпрос. С крайно студен тон тя каза:
— Моля, не чух добре?
За повечето мъже такъв хладен, презрителен отговор би бил достатъчен. За Джони обаче той не означаваше нищо.
— Кажи ми — настоя той.
Елизабет се изпъна, сякаш позата можеше да й послужи за самозащита от евентуална атака, или поне да възпре лудешки разтуптялото се сърце.
— Не мисля, че съм длъжна да ти отговоря. И, ако ми позволиш да ти напомня… не сме сами в стаята.
Джони бързо погледна към Хелън, за която бе забравил до този момент. Когато я съзря, й нареди:
— Отивай си!
— Остани! — бързо се намеси Елизабет.
Джони бе смаян, защото за пръв път в живота му някой си бе позволил да изрече команда, която противоречи на неговата. Никой досега не се бе осмелявал да му се противопостави, след като преди осем години се бе върнал от Париж по повод смъртта на баща си и стана негов законен наследник като леърд на Рейвънсби. Той се поколеба няколко секунди, след което само кимна с глава в посока към вратата.
Хелън отправи жалък, умоляващ за прошка поглед към Елизабет и напусна стаята:
— Ще ме изнасилваш ли? — попита Елизабет с глас в който пролича саркастичен гняв. Също като Джони, през последните няколко години никой не й се бе противопоставял, с изключение на редките случаи, когато Хотчейн й налагаше някакви угнетяващи съпружески ограничения.
— Разбира се, че не — отвърна Джони, смаян от подобно предположение. — Но искам да ми отговориш.
— Имаш предвид моите любовници? — Елизабет успя надменно да прояви арогантност, свойствена на една богата наследница, каквато всъщност беше.
— Да, разбира се — потвърди Джони със смекчен тон.
Сега, когато си бе възвърнал самообладанието и знаеше, че е майстор в изкушаването, той се бе поуспокоил.
— Имаш ли много мъже?
— Защо те интересува това?
— Не зная. Всъщност не би трябвало да ме интересува.
— Тогава няма смисъл да ти отговарям.
— Защо се опитваш да се защитиш? — нежно я попита Джони. — Аз не те осъждам. Напротив, далеч съм от подобна мисъл.
— А може би не желая да обсъждам личния си живот с теб?
В момента, в който Елизабет каза това, Джони отново си я представи в леглото, прелестно изтегната в очакване, и пристъпи към нея, като едва не я сграбчи в ръцете си.
В последния миг той се овладя. Вместо това се отправи към едно от меките кресла и се отпусна в него.
— Аз съм на двайсет и пет години.
Елизабет прекрасно разбираше какво точно иска да каже той с тези думи, сякаш току-що й бе прочел подробно есе за своите чувства. Самата тя отчаяно се бореше с обзелото я вълнение и хаотичните чувства, нахлули в душата й.
— Значи съм твърде стара за теб.
— Така ли? Защо?
— Мъжете предпочитат по-младите жени.
Джони се разсмя и подхвърли:
— Колко добре защитена си била…
— Може би по-скоро съм реалистка.
— Не мислиш ли, че е възможно да грешиш? — Като си спомни, че не само Джанет Линдзи, а и други жени, които го бяха забавлявали в леглото, бяха доста по-възрастни от него. Джони продължи: — Ти си много красива и предполагам, че всички кандидати за женитба, които баща ти така усилено ти води, не са заслепени само от огромното ти богатство.
— Да не би да ми предлагаш ръката си? — запита Елизабет със закачлив тон.
— Не. Не ми трябват парите ти. Нито пък имам нужда от съпруга.