И вероятно завладян от неприятната мисъл, младият господар се спря пред един от прозорците, изработен в неокласически стил. Те бяха направени от неговия баща през 1679 година, когато той, заедно с Дъглас, се върна от Ферара.
След този отговор в стаята настъпи тишина. Накаченото по стените оръжие, всички тези малки кръгли щитове, саби, мускети и пистолети проблясваха на светлината на свещите и придаваха неподходяща тържественост на момента. Сякаш се присмиваха на неговото твърдение.
Дъждът, подгонван на талази от северния вятър, биеше лудо по прозорците, а звуците от развилнялата се буря наподобяваха виковете на валкириите. Навън бе тъмно като в рог, мокро като в Нептуновото царство, студено и мъгливо, изобщо, крайно неподходящо за търсене на каквито и да е следи.
Прагматичният разум на леърд2 Кари му подсказваше, че е невъзможно да се проникне в Харботъл. След като Актът за сигурност, приет от шотландския парламент, доведе отношенията с Англия до ръба на войната, англичаните бяха увеличили гарнизона в крепостта. Това означаваше, че за освобождението на Роби не можеше да се разчита на пряко нападение, а трябваше да се търсят други пътища.
Джон Кари, леърд на Рейвънсби, глава на клана Кари от Роксбърг и единайсети граф на Грейдън, се обърна бавно към своите приятели и родственици. Движеният му бяха сдържани. Такъв бе и гласът му. Бе успял да се овладее и вече обмисляше различните възможности.
— Колко коне загубихме? — попита той.
След като научиха за отвличането на Роби, те се бяха впуснали незабавно в преследването, без да се съобразяват с лошото време, късния час и придошлите реки.
— Осем — гласеше отговорът.
— Завинаги ли?
— Ред Роуман ще знае по-точно едва към сутринта. Неаполитанският жребец може би ще е един от тези, които ще осакатеят.
— В такъв случай, ние трябва да вземем нещо повече тогава… нещо в допълнение към Роби при размяната — каза графът, а в гласа му прозвуча търговска нотка. — Оценете щетите и ми дайте точна информация до сутринта.
Думата „размяна“ го накара да се замисли и в ума му започнаха да се изреждат различни възможности за разрешаване на проблема.
— Но какво, според теб, Джони, ще е това нещо, което ще докара лорд Годфри на масата за преговори? — попита със съмнение един от мъжете в стаята.
— Може и да не се стигне дотам — отговори младият глава на рода Кари, като в тона му се долови насмешка.
Продължаващите от години набези в пограничните райони влизаха в правилата на играта. Част от действията бяха добре пресметнати сделки, друга част — драма, поне за шотландците, обитаващи границите. Англичаните се отнасяха към всичко в живота си с много по-голяма сериозност, но пък винаги можеха да те измамят.
— Първо, ще изпратим до доблестния управител на кралицата в Харботъл една учтива молба да освободят Роби — каза Джони, който вече бе наясно какво да предприеме по-нататък, и това му вдъхваше увереност.
— Да, но това едва ли ще донесе свободата на брат ти — отбеляза с лек сарказъм един от неговите помощници.
— Тогава — тъмнокосият владетел на Рейвънсби говореше с мек глас, напълно спокоен. Абстрактните предположения, които допреди малко се въртяха в главата му, вече се бяха избистрили в конкретен план, — тогава ние ще предложим нещо, което ще го заинтересува.
— И какво ще е то? — попита Адам от рода Кари от името на целия клан. Очите на всички бяха вперени в стройния владетел, който с облеклото си наподобяваше по-скоро на корсар. Оръжието, което още не беше свалил, проблясваше на светлината на свещите. От кожения му колан стърчаха два пистолета, а на бедрото му се поклащаше кортик с дръжка от слонова кост. Косата на Джони бе мокра, тъй като бе яздил гологлав, а зеленото му наметало и ботушите бяха придобили защитна окраска от засъхналата по тях кал.
Израснал сред битките по границата, където с пари можеше да се купи защита и търпимост, където могъщите кланове само за няколко часа можеха да сберат до две хиляди коня, а бляскавата атака и един млад водач, готов на риск, можеха да сторят почти всичко, Джони Кари със задоволство отбеляза:
— Чух, че дъщерята на управителя на крепостта, лорд Годфри, на която той много държи, в момента е станала извънредно богата. След смъртта на стария Хотчейн Греъм, рожбата на Годфри остана вдовица. Една много богата млада вдовица… Носят се слухове, че лордът кроял нови планове за нейното бъдеще, като предвиждал втора изгодна женитба за нея. — При тези думи на красивото лице на Джони се появи усмивка.
— Тя е добре охранявана — почти мигновено му отговориха няколко от мъжете, истински учудени, че техният предводител заговори за красивата Елизабет Годфри, чиято руса коса блестеше като платина.