Въпреки показаното нехайство, с което графът на Грейдън обсъждаше отвличането на брат си, съмненията бяха пуснали корен в душата му. Харолд Годфри бе негодник, а тъмниците на Харботъл бяха отнели живота на не един шотландец. Времето бе скъпо и той не смяташе да допусне Роби да лежи в тази дупка повече от седмица.
Така че, когато Кари се присъедини към пиршеството на своите родственици, нямаше и следа от предишната му веселост. Уморен, Джони се отправи към покоите си. При вида на Джанет Линдзи в леглото му настроението му се понижи още повече. Като владетел на Рейвънсби и граф на Грейдън той привличаше жените, както се казва, само с титлите си, но дори и да не притежаваше благороднически сан, мъжките му атрибути бяха достатъчно надарени, за да компенсират това.
— Джейми отново ли е потеглил на юг? — попита той и внимателно затвори вратата след себе си. Съпругата на съседа му бе една от жените, с които той често се забавляваше. И въпреки че никога не си търсеше специално партньорка, той не отказваше, когато жените сами идваха при него. Тази вечер обаче Джони установи, че мисълта за Роби, който спеше някъде в тъмниците на крепостта „Харботъл“, убиваше желанието му за развлечения.
— Той замина за две седмици, скъпи — отговори му Джанет Линдзи, която бе графиня както по рождение, така и по съпруг, и бе свикнала да задоволява всичките си капризи.
— Чу ли, че Роби бе отвлечен от англичаните днес? При това без никаква провокация от наша страна — запита Джони, без да помръдва от вратата.
Тя кимна. Черната и като нощта коса проблесна и светлината на светите.
— Това е заради обтегнатите ни отношения с англичаните. Аз реших, че ще имаш нужда от утешение.
Той внимателно и много учтиво й отказа, като остана неподвижен… и твърде далеч от леглото.
Тя обаче не бе яздила четири мили в бурята, за да се откаже така лесно. Израснала в богато и привилегировано семейство, което не познаваше отказите, тя не обърна внимание на думите на Джони, все едно, че бяха отправени към някой друг. Като отметна зеленото покривало, тя се изправи в леглото с целия блясък на женската си красота и бавно се отправи към него.
Джони Кари откри, че твърдите му намерения започват да се поддават при скъсяване на разстоянието, и шумно въздъхна.
— Роби никога нямаше да се откаже от мен — измърка Джанет, докато се приближаваше към него. Тя целуна брадясалото му лице и притисна големия си бюст в кожената дреха, която все още бе на гърба му. Под натиска на нейната тежест Джони отстъпи леко и се опря във вратата.
— Уморен съм — каза Джони.
Той не лъжеше. Два дни почти без сън и пет часа непрекъсната езда бяха много дори за неговите възможности. Надяваше се умората да послужи като уважителна причина пред Джанет, след като вестта за отвличането на Роби не бе свършила работа.
— Няма нужда да правиш каквото и да било, скъпи — прошепна графинята и прокара пръста си по небръснатото му лице. — Ти само ще лежиш по гръб, а аз ще пояздя малко.
Той не отговори, но неговото тяло реагира незабавно на настойчивото й предложение. Тя бе топла и примамлива, думите й го предизвикваха, а малката й ръка започна да го опипва, отначало по гърдите, а после все по-надолу и по-надолу. Дори кожените дрехи не успяха да предотвратят магическото й излъчване и Джони бързо бе обладан от възбуда.
— Виждаш ли — измърка тя и се надигна на пръсти, за да захапе долната му устна, — ти не си толкова уморен…
Нейният аромат направо го завладя. Това бе тежкият мирис на екзотичен жасмин, който бе вълнуващо познат и му напомняше за другите нощи, прекарани с нея.
— Обожавам твоята агресивна прегръдка — продължи да шепне тя в ухото му, като се притискаше толкова силно в него, че катарамите на кожената му куртка се отбелязаха по тялото й. — Джони Кари, водачът във войната…
Той поклати леко глава в несъгласие с мелодраматичния образ, който тя рисуваше. Прагматичен по природа, графът на Грейдън винаги вършеше това, което трябваше да бъде направено, това, което бяха вършили неговият баща и дядо и много поколения предни, за да бъде съхранена тяхната собственост.
— Уби ли някой англичанин тази вечер? — Джанет дишаше тежко. Тя бавно прокара влажния си език по загорелия от слънцето му врат. Мокрите му от дъжда дрехи приятно разхлаждаха сгорещеното й тяло. Подвизите на Джони при пограничните набези й действаха възбуждащо, почти колкото неговото съвършено атлетично тяло и ослепителната му красота, или пък мъжествеността и влудяващата му игривост в леглото.