— За Бога, Джанет! — Джони се опита да я отстрани от себе си.
— Не можеш да ми кажеш „не“ — нейните ръце се сключиха още по-здраво около раменете му. — Няма да ти позволя — езикът й докосна бузата му. — А и Роби няма да има нищо против. Така че целуни ме и ти обещавам да не останеш разочарован.
Вместо това обаче тя придърпа главата му надолу и го целуна страстно. Той установи, че не му бе неприятно, макар и да не го разпалваше както друг път. Затова Джони реши да не бъде неучтив и отвърна на целувката. Знаеше, че няма да съжалява, тъй като Джанет наистина бе виртуозна в леглото.
По-късно, когато тя вече бе заспала, неговите мисли се върнаха отново към съдбата на брат му. В обятията на страстта той беше забравил за кратко тази неприятна история. Все пак, трябваше да признае, че и да не се беше любил с Джанет, това едва ли щеше да промени положението на Роби. Нито пък щеше да му донесе свободата. Така че нямаше причина да се измъчва от угризения на съвестта.
Джони се изправи и се наметна с подплатената роба, която бе донесъл от Макао. Облечен с тази екзотична дреха от японска коприна, която бе по-топла и от кожа, той напусна покоите си и се отправи по полуосветения коридор към стаята с географските карти. Там прекара следващите няколко часа, като внимателно изучаваше и преценяваше най-добрите маршрути между Рейвънсби и Харботъл. От вниманието му не убягваха такива подробности като например кои пътища са най-безлюдни откъм английска страна, къде възвишенията бяха най-малко стръмни, а проходите — най-широки.
Той обмисляше всичко, всяка съществуваща възможност, тъй като от това щеше да зависи успешното им завръщане вкъщи.
ГЛАВА ТРЕТА
На следващата утрин, съпроводено с бял флаг, до лорд Годфри бе изпратено едно съвсем учтиво и сдържано писмо.
В него Кинмънт най-любезно посочваше, че със залавянето на Роби Кари лорд Годфри е нарушил закона и настояваше по-малкият брат на графа на Грейдън да бъде освободен незабавно, като по-този начин се сложи край на това недоразумение.
В отговора си лорд Годфри се извиняваше за случилото се и препращаше отговорността на заместник-канцлера на кралицата — лорд Скруп, който в този момент отсъстваше, тъй като бе в имението си в провинцията.
Кинмънт написа своевременно второ писмо, този път до лорд Скруп, в което отново се настояваше заловеният Роби Кари да бъде пуснат, без това да се обвързва с изрични условия и задължения, тъй като той не бе нарушил с нищо закона и нямаше причини да бъде затворник.
Лорд Скруп отвърна, че той не би могъл да направи нищо без съгласието на кралица Анна и нейния съвет.
Съзнаваш много добре, че тези отговори не бяха нищо друго освен тактика на протакане, владетелят на Рейвънсби приведе своя план в действие.
В деня, в който бе предадено първото писмо до лорд Годфри, седем мъже от Рейвънсби проникнаха в крепостта „Харботъл“. Тяхната задача беше да разузнаят обстановката. Ден по-късно до Роби достигна тайнствено послание, което гласеше: „Сделката е в ход.“ Един прислужник от гостоприемницата и един войник от охраната помогнаха съобщението да стигне до Роби, срещу което и двамата се обогатиха с по петдесет лири. Въпреки че от написаното не бе ясно за какво точно става въпрос, тези няколко думи възвърнаха усмивката на Роби и направиха затворничеството му в тази дупка по-поносимо.
През следващите четири дни от Харботъл непрекъснато се предаваха съобщения за владетеля на Рейвънсби, а оттам пък пътуваха послания на юг към Дърхам, където лорд Скруп се наслаждаваше на нарцисите в градината на имението си.
През тези четири дни хората на Джони не стояха със скръстени ръце. Те успяха да съберат необходимата ни формация за дневния график на Елизабет Греъм.
Това бе време на трескава подготовка за отвличането на тази, която щеше да послужи като разменна монета за свободата на Роби.
И така, в петък, ден невероятно топъл за месец март, Джони Кари влезе в Харботъл, преоблечен като пътуваш свещеник. С него бяха двама от хората му, също пременени в църковни одежди. Под дългите черни раса бе скрито оръжието им.
Те яздиха бавно през селището в посока към крепостта, като спряха в гостоприемницата на Пиъртри, за да дадат почивка на конете, а и на себе си. Посетителите си поръчаха обяд в стаята и изпиха две бутилки от най-доброто рейнско бяло вино на господин Пиъртри. По-късно мнимите божи служители продължиха пътя си с полезните напътствия на собственика на хана как да открият мисис Росбъри. Старата дама се грижеше за добрите обноски на младите госпожици в обществото.
Някога Роузи Росбъри бе гувернантка на лейди Греъм и щедростта на нейната господарка й бе позволила да открие собствено училище в Харботъл. Разузнавачите на Джони в града бяха установили, че вдовицата лейди Греъм посещава старата си гувернантка всеки следобед в два часа.