Да, може би, ако всичко, което искаше да направи, бе да прегърне през раменете момичето, ъ-ъ, жената и приятелски да потърка кокалчетата на пръстите си в главата й, то нямаше да се разхожда през повечето дни, чувствайки се като отвратителен стар перверзник. Чувства, които въпреки всичките му усилия, нямаше да може да…
— Шест часа — промърмори Бил и погледна собствения си часовник, прекъсвайки мислите на Франк. — Средата на следобеда е най-ужасното време за спасителна акция.
— Ето защо ще чакаме, докато се стъмни — реши бързо Франк. — Разрушаването на катамарана ще е детска игра, можем да го направим и посред бял ден. Но да се промъкнем на танкера? Това е малко по-различно. Ще се нуждаем не само от време да планираме всичко, но и от прикритието на тъмнината, за да се гарантира нашата сигурност и безопасността на заложниците.
— Аха, явно това е някакво по-особено значение на думата „безопасен“, непознато за мен до този момент8 — каза Бил.
— „Пътеводител на галактическия стопаджия“? — отвърна Ейнджъл.
Бил му намигна и те чукнаха юмруци.
— Исусе Христе! — изръмжа Франк. — Момчета, ще ме убиете!
Двамата се обърнаха към него и се ухилиха.
Патерсън погледна към тримата и накрая поклати лъскавата си гола глава. Ако някога имаше кастинг за нов Мистър Пропър, то командирът със сигурност щеше да го спечели.
— Съгласен съм да изчакаме падането на нощта, но има едно нещо, което не разбирам.
— Какво е то? — попита Франк, като с мъка потисна усмивката, която бе започнала да извива ъгълчетата на устните му, щом си представи стройния непоколебим офицер със златна халкичка на ухото, намигащ на признателните домакини по цял свят.
— Защо пиратите с няколко лодки и катамаран ще преследват повреден танкер? Те нямат никаква възможност да изтеглят това чудовище до най-близкото пристанище, така че защо рискуват живота си и откупа, който очакват да получат за госпожица Ейдънс и госпожица Райхарт?
— Бил? — Франк кимна към него с брадичка. — Искаш ли да отговориш на този въпрос?
— Надяват се Беки да може да го оправи — отвърна Бил напълно равнодушно.
— Те се надяват тя да оправи какво? — попита командир Патерсън. — Двигателите на кораба?
— Да. — Франк се усмихна, наслаждавайки се на недоверието, изписано върху строгото лице на командира. — Точно така. И ако ги ремонтира, това ще бъде огромна печалба за тях. Предполагам, че щом танкерът е от флота на Бритиш петролиум, той вероятно е доста голям. И може би носи на борда си типичния товар от суров петрол, който, ако не ме лъже паметта, нормално е на стойност около сто милиона долара. Ако BP е готов да плати дори само три процента от тази стойност, това ще бъде голяма победа за пиратите.
— Три процента? — изхриптя Ейнджъл със своя дрезгав глас, който бе получил благодарение на повреждането на гласните си струни гаранция, че никой софтуер за разпознаване на гласове няма да може да го познае. — След онази шибана катастрофа в Мексиканския залив, те ще платят много повече от това.
Шибана катастрофа?
Франк, който сам се определяше като любител на творческите проклятия, доста хареса тази комбинация. Може би работата с Ейнджъл Агаси нямаше да бъде толкова лоша, след като всички…
— Смятате ли, че това е възможно? — попита Патерсън. — Тя може ли да ремонтира тези двигатели и те отново да заработят? Корабните инженери работят по проблема от дни, но без успех.
Франк сви рамене.
— При Ребека Райхарт всичко е възможно, а и аз никога не съм виждал по-интуитивен механик през живота си. Ако има начин двигателите да се оправят, Беки ще го намери.
— По изражението на лицето ви, командир Патерсън, разбирам, че сте гледали телевизионните репортажи за Беки. — Бил се засмя.
Да, за съжаление медиите бяха полудели, когато научиха, че две американски жени са заловени от пирати. По принцип, Франк мразеше публичността и най-вече, когато журналистите душеха толкова близо до него и хората му. Човече, трябваше да впрегне цялото си самообладание, за да не нападне и пребие хората. Това беше още едно нещо, за което щеше да накаже Беки, веднага след като му паднеше в ръцете…
О, Господи, нямаше да мисли за това сега. Представата как я мята върху коленете си и пляска сладкото й голо дупе, докато се зачерви, беше прекалено… еротична. Никога не си бе падал по садо-мазо и никога не бе чувствал потребност да връзва жена или на шега да я наказва с пляскане по задника, но Беки беше толкова… толкова… независима и… и проклета… и конфликтна, че изваждаше пещерния човек в него. Той не искаше нищо повече от това да вземе своите пластмасови белезници, да завърже китките и глезените й към таблата на леглото си и да й докаже своето господство веднъж завинаги. Което беше странно, смущаващо и толкова, толкова погрешно.
8
Изречението е в превод на Саркис Асланян, 1988 г. „Пътеводител на галактическия стопаджия“, Дъглас Адамс. — Б.пр.