Следващите няколко минути минаха като един миг.
Шариф я видя, че стои до вратата на банята и веднага хвърли полиетиленовата торбичка, която стискаше в ръка, за да извади матовочерния пистолет, затъкнат в колана на панталоните му.
Беки стисна леко палисандровата дръжка на ножа, успокои дишането си и метна стоманеното острие на „Булдог“-а точно както Франк я беше научил.
— Ози е открил координатите — каза Франк, изключи мобилния си и си пое дълбоко дъх, за да не припадне. Дивия Бил влезе в завоя, без да намалява скоростта, от което болното рамо на Франк се удари в предната врата, от страната на пътника. — Клетъчният й телефон се намира на ъгъла на 109-та и Южна Уентуърт — процеди през стиснати зъби.
— Това е само на пет пресечки оттук. Дръжте се!
Да, дръжте се. Лесно му беше на Бил да го каже.
Франк стисна здраво очи и изчака болката да премине, когато Бил взе следващия завой на две колела — Елантрата на Шел никога нямаше да бъде същата — и прясно оперираното му рамо направи още един болезнен контакт с вратата.
Мамка му, мамка му, мамка му!
Когато се осмели да отвори отново очи, миризмата на изгоряла гума, носеща се от вентилационните отвори се прибави към коктейла от болкоуспокояващи, умопомрачителната агония и неописуемия страх, че всеки момент ще потъне в тъмнина. Кожата му настръхна, сякаш бе покрита с бръмбари, цялото му тяло се обливаше ту в топла, ту в студена вълна. И точно когато си помисли, че най-накрая ще изгуби съзнание — иска или не — точно когато тъмнината започна напълно да го поема, вибрациите на телефона му го върнаха назад от ръба.
— Казвай — викна той и се заслуша внимателно в съобщението на Золнер, който бързо му предаде местоположението си и факта, че е открил черното BMW. — Паркирал е пред стая номер 6 на магистрален мотел „Мързеливата Сузана“ — повтори думите на Золнер към Бил. — Ъгълът на 108-ма и Уентуърт.
— Една пресечка по-близо. Още по-добре — промърмори Бил и прелетя през кръстовището на червено, като замалко не се удари странично в ръждясала таратайка, която може би в предишния си живот е била Шевролет El Camino.
Последната пресечка и порутените сгради от двете страни на улицата прелетяха покрай тях като размазано петно от занемарени веранди, провиснали покриви и прашни дворове. Франк фиксира западналата бензиностанция с обичайната за южните покрайнини улична банда, насядала на тротоара, точно когато Бил заби спирачки на паркинга на „Мързеливата Сузана“. Тримата изскочиха от колата едновременно със Золнер, който излезе от сребристия си джип. Четиримата мъже извадиха оръжията си, готови за стрелба.
Бил, Рок и Золнер притичаха снишени ниско през паркинга, като всеки един от тях покриваше определена част от мястото, държейки го под око за заплахи.
Франк просто се спусна напред.
— Кучка! — изпищя Шариф, когато летящия нож се заби в месестата част на рамото му. Той изпусна оръжието си и то падна на оранжевия килим с приглушено тупване.
Беки видя своя шанс.
Сега или никога!
Тя се хвърли към пистолета в същото време, в което Шариф като разярен бик се втурна към нея. На милиметри успя да избегне протегнатите му напред ръце и се спусна към оръжието също като базов бегач от професионалната лига към основната база. Плъзна се, посегна и грабна Глока, преобърна се и скочи на крака. Прицели се в главата на Шариф и сложи пръст на спусъка.
— Само да си трепнал и кълна се, ще изпразня пълнителя в теб! — предупреди го тя задъхана, опитвайки се да успокои едновременно препускащото си сърце и треперенето на ръцете си.
Никога не се бе сблъсквала с дявола и никога не бе вярвала, че хората могат да бъдат обладавани от демони, но абсолютната омраза, изкривила лицето на Шариф, я накара да осъзнае, че се е изправила срещу първия братовчед на Сатаната. Нямаше друга дума, освен зло, която да опише тъмния блясък в жестоките очи на мъжа.
Опита се да преглътне буцата, заседнала в гърлото й от страх и ужас.
— Не ме карай да го направя — призова го, когато той посегна и сграбчи дръжката на бойния нож, стърчащ от рамото му.
Моля те, не ме карай да го направя!
Всичко за точната стрелба, което бе научила от Призрака, всички наставления, че трябва да се разграничи от целта, звучаха много добре на теория. Но сега, изправена тук, гледайки в лицето на един човек — макар и зъл — беше много трудно да се дистанцира от факта, че сърцето му изпомпваше кръв във вените, че дробовете му поемаха кислород, че в мозъка му нервните клетки изпращаха импулси. Трудно беше да се разграничи от факта, че той е жив и че е в нейна власт да отнеме този живот, да сложи край в един миг, с нищо повече от серия мускулни съкращения на нейния показалец.