С рев, при който от устата му се разхвърча бяла слюнка, събрала се в ъгълчетата й като на бясно куче, Шариф издърпа ножа от рамото си и се хвърли към нея.
Бог да ми прости, помоли се Беки.
Три натискания на спусъка и половин дъх по-късно всичко свърши.
— Нее! — изрева Франк и сърцето експлодира в гърдите му част от секундата по-късно, след като силният гръм на 0.45/45-ти калибър разцепи хладния чикагски въздух и пламъкът, излязъл от дулото на пистолета, проблесна за кратко зад мръсния прозорец на стая номер 6.
С две бързи крачки стигна до вратата, заби тежкия си мотористки ботуш в средата на дървената плоскост и използва цялата инерция и всеки грам от своите сто и десет килограма, за да я удари също като човешка разрушителна топка. Деформираната вече врата излетя от пантите и с трясък се приземи на трески в слабо осветената стая. Франк нахълта след нея.
И в един миг видя всичко.
Видя Беки, която дишаше тежко, сякаш бе участвала в маратон, да стои изправена на босите си крака, разкрачени на ширината на раменете й, лявата й ръка поддържаше ръба на дясната й длан, главата й наклонена леко, така че окото й да е на една линия с мерника на Глока. Видя Шариф, който лежеше в разширяваща се локва лепкава, пурпурночервена кръв, горната част на главата му изцяло я нямаше, левият му крак потрепваше като обезглавена змия.
— Франк — задъхано изрече Беки, като му хвърли поглед за част от секундата и продължи да наблюдава тялото на Шариф. Какво си мислеше тя? Че това копеле може да скочи и да се нахвърли отново върху нея, макар че голяма част от черепа му липсваше и повечето от мозъка му бавно се стичаше по отсрещната страна? — Трябва да си в болницата.
Ако не беше на ръба да се разпадне и да се разреве като проклето бебе, той щеше да се изсмее.
Тя беше жива, удивително, славно жива и му говореше с този дрезгав глас като на Деми Мур и… О, мили Боже!
И тогава направи две неща. Пусна оръжието си и падна на колене, едва сдържайки силното ридание от облекчение, напиращо в гърдите му.
Това момиче, беше единственото, което можеше да мисли. Това мое смело, прекрасно момиче!
— Беки! — извика Дивия Бил, втурвайки се през вратата и рязко се закова на място, когато съзря ужасната сцена. — О, слава богу, сестричке! Слава богу! — повтори той, докато бавно пристъпяше покрай коленичилия Франк, отстрани на Беки, внимателно измъкна пистолета от треперещите й ръце и го мушна в колана на дънките си.
Наложи се да я хване за раменете и да я извърне от ужасяващата гледка на Шариф и потръпващия в спазми крак, но дори и тогава тя продължи да поглежда през рамо, красивите й очи бяха огромни и пълни с уплаха.
Да, Франк беше до известна степен специалист по терминална балистика — разбираше от смъртоносни огнестрелни рани. Те никога не бяха приятни за гледане. А изстрелите в главата? Те бяха най-грозните от всички. Във филмите винаги ги представяха като хубава, чиста дупка по средата между изцъклените, невиждащи очи на бедно човешко същество. Това, което Холивуд обикновено не показваше, беше кашата, която правеше куршума при излизане.
Черепът беше като пъпеш, удари го с твърд предмет и той е склонен веднага да се пръсне в ужасяваща каша от кръв, кости и сиво вещество. И като се добави към това малките, прекрасни, електрически импулси, които продължават да манипулират мускулите, също както конците управляват марионетка, да, това беше много повече от кошмар.
Далечният вой на сирени бе звукът, който измъкна Франк от транса. Той поклати глава и пое дълбоко въздух, след което успя да накара мозъка и краката си да се задвижат отново. Когато се изправи, изведнъж светът около него се завъртя и той затвори очи.
Една силна ръка го хвана за рамото и го подкрепи.
След кратък миг, когато бе почти сигурен, че няма да припадне или повърне, той се обърна към Золнер.
— Какво, по дяволите, правиш в Чикаго? — попита, макар че пред очите му продължаваха да играят звездички.
Рок подаде глава от своя пост до вратата и съобщи:
— Местната полиция идва. Ще е тук след две минути.