— Ти се справи добре, сестричке — каза Бил и я погали по ръката, преди да седне до нея. Тракащите й зъби му подсказаха, че тя все още не може да се стопли.
Младата жена започваше да се пита дали някога отново щеше да усети топлина. Може би, когато убиеш човешко същество, се чувстваш замръзнал до дълбините на душата си.
— Направих така, както Призрака ме научи — промърмори тя, гледайки как малкият маршмелоу бавно се топи в горещото какао. — Бавно, плавно, право напред, стабилно, натискане. — Това бяха петте компонента от мантрата на снайпериста. Очевидно ги беше усвоила добре, като се има предвид, че го бе улучила точно между очите, или във фаталната Т-зона, както я наричаше Призрака.
— Ще направим от теб пълноправен член на екипа — каза Ози от отсрещната страна, разпалвайки огъня, докато не се разгоря, а благоуханните борови цепеници пламнаха в ярко оранжево.
Беки преглътна и огледа лицата на Рицарите, които кимаха с одобрение, и се запита защо идеята да стане действащ агент не звучеше толкова примамливо, както беше тази сутрин.
Беше постъпила правилно. Шариф щеше да я убие, ако тя не го беше застреляла първа. Беше самозащита. Самосъхранение. Но въпреки това не можеше да изхвърли от главата си гледката. Тази ужасяваща поредица от образи — куршумът излиза от цевта, раздробява главата, течности/кръв и плът пръскат навсякъде, тялото се свлича, кракът потрепва…
О, Света Майко! Без значение колко доклади бе прочела от мисиите на Рицарите, нищо не я бе подготвило за действителната касапница, която 45-ти калибър причиняваше на човешкия череп.
Тя потръпна и Били силно разтри ръката й. Щеше да е щастлива, ако след като той спреше, останеше някаква кожа по нея…
— Какво стана с Ив? — поиска да узнае, внезапно спомнила си за горката жена, която бе оставила в Червената Далила.
— Когато Бил се обади и каза, че те води у дома, аз отидох и я взех от бара, заведох я в апартамента й — обади се Ейнджъл, който седеше в шезлонга до нея.
— Беше ли добре?
— Беше потресена и все още много пияна. Но след като й обясних, че ти си добре и след като разбра, че Шариф не ти е сторил нищо, тя се успокои. Когато си тръгнах, се беше свила на дивана под одеялото, а до нея имаше бутилка вода и два аспирина.
— Благодаря ти много! — Тя се пресегна и стисна ръката му.
— Пак заповядай!
Беки се усмихна тъжно, отпи от какаото и си помисли: Да се надяваме, че няма да има следващ път!
Защо не мога да се стопля?
— Беки? — промълви Ейнджъл тихо и тя погледна в красивото му лице. — Веднъж чух да казват, че един мъж може да промени света с един куршум в правилното място. Същото важи и за една жена. — Тя потръпна при мисълта за нейния куршум и правилното място, което бе улучил. — Днес ти спаси животи, като отне неговия. Следващият път, когато се съмняваш в правилността на действията си, спомни си това.
Горещи сълзи напълниха очите й и я задавиха. Тя отново посегна към ръката му и я стисна здраво.
Мобилният на Рок иззвъня и всички обърнаха глави към него, а тя използва възможността да избърше сълзите, стичащи се по бузите й.
— Майтапиш ли се с мен, Манус? Той… той казва, че името му е Змията? — заекна Рок в телефона. — Да. О, да. Пусни го веднага да дойде тук.
— Кой е Змията? — попита Беки, но Рок просто махна с ръка, когато задната врата се отвори и един красив, като филмова звезда мъж с разрошена златиста коса и отвратителна хавайска риза влезе в двора.
— Mon Dieu! — ухилен до уши, Рок се изправи, за да стисне ръката на тайнствения непознат. — Хубаво е да те видя отново, mon ami!
— Тук съм заради Шел — отвърна мъжът, а мускулите на челюстта му потрепваха.
А? Кой е този тип, че Рок му позволява да се разхожда така нехайно из техния Комплекс. И кой, по дяволите, беше Шел?
Но след това забрави за отговорите на тези въпроси, остави брътвежа на мъжките гласове далеч зад себе си и затвори очи. Досега успяваше да прогони мисълта за това какво ще се случи на заден план, но сега се налагаше да погледне истината в очите.
Лайната, както се казваше, скоро щяха да ударят вентилатора.
Защото го бе направила отново. Въпреки всички усилия, които бе положила, за да ги избегне, неприятностите пак я бяха намерили. И тези неприятности за пореден път заплашваха да насочат вниманието към Рицарите — групата мъже, чийто животи зависеха изключително от анонимността.