И през последния час, вместо да лежи в болничното легло и да се поддържа с хубав, малък коктейл от интравенозни болкоуспокояващи, Франк беше навън да почисти бъркотията след нея, за да може да запази Рицарите и тяхното прикритие непокътнати.
И всичко това, добавено към факта, че го беше съблазнила предишната нощ, когато е бил най-уязвим, защото е вярвал, че ще умре, което в голяма степен доказва, че е имал право през цялото време. Ребека Райхарт беше проклятие за съществуването на Франк Найт.
Извини се!
Това беше първото, което трябваше да излезе от устата й. Извинение. Не обяснения, не думи на защита, а просто: „Съжалявам!“
Франк, съжалявам! Франк, съжалявам! Франк, съжалявам!
Повтаря го отново и отново, докато решително остави чашата си на масичката от ковано желязо, която стоеше до шезлонга й, и се изправи. С бавни стъпки се отправи към вратата, за да се изправи лице в лице с Франк, тъй като той го заслужаваше. Нямаше да се крие зад Били или Ейнджъл, или зад някой от останалите.
Франк, съжалявам! Франк, съжалявам!
Въпреки че като се има предвид колко много проблеми и главоболие му бе причинила през последните двайсет и четири часа, тази единствена дума звучеше толкова слабо, ако не и безсмислено.
Чу как тежките му ботуши тропаха по асфалта.
Кършейки ръце, тя упражни тактическото дишане, точно както Призрака я беше научил. Три кратки вдишвания и едно дълго издишване. Така трябваше да успокои нервите си, преди да натисне спусъка и да уцели мишената право в десетката. Сега нямаше да натиска спусъка и беше дяволски сигурна, че няма и мишена, но й бяха необходими стабилни нерви.
Господ й беше свидетел, че й бяха необходими стабилни нерви.
Точно когато се готвеше да започне всичко отначало, защото първото упражнение по тактическо дишане не даде никакви резултати, освен че й се зави свят, Франк се показа иззад ъгъла.
— Золнер е отпред — каза той. — Ози, увери се, че той ще се чувства като у дома си.
Ози само погледна Франк, скочи и побърза да изпълни заповедта, заобикаляйки Беки, която неловко стоеше до вратата.
— Кристиан, налага се ти да се обадиш на генерал Фулър и да го информираш за това, което се случи — продължи Франк. — Рок, ти ще трябва да… — Той спря, когато уморените му очи попаднаха на новодошлия. — Е, мътните да ме вземат, Змия! — каза, клатейки глава, на устните му заигра уморена усмивка. — Намери време кога точно да се появиш, но се радвам да те видя отново.
— Няма да се чувстваш така, след като ти кажа защо съм тук.
— О? — Усмивката на Франк избледня.
— Тук съм заради Шел — обяви отново тайнственият мъж и Беки видя как Франк дълбоко си пое дъх, след това бавно го изпусна.
— Добре. — И той прокара ръка през косата си, която изглеждаше така, сякаш го беше правил стотици пъти през последния час. — Предполагам, ще се занимаем с това по-късно. Не искам да съм груб, но има нещо, което трябва да свърша веднага. — След тези думи се обърна към Беки и сърцето й заби лудешки.
Защото, въпреки че беше бял като призрак, това не смекчаваше изражението на лицето му. Изражение, което я накара да замръзне.
О, Боже, беше много по-лошо, отколкото бе очаквала. Той изглеждаше така, сякаш искаше да я убие.
— Франк, аз… — Това бе всичко, което успя да каже, преди той да я грабне със здравата си ръка, да я избута до стената на работилницата и да впие уста в нейната.
… или да я целуне?
Ив беше права. Трудно бе да се отгатне какво има предвид този мъж, когато на лицето му е изписано това особено изражение.
За секунда остана като парализирана, примигна и завъртя очи, опитвайки се да види лицето му.
Тогава горещият му език се пъхна между устните й и едрото му тяло се притисна до нейното. Всички мисли излетяха през бучащите й уши, тя обви ръце около врата му и отвърна на целувката му с цялата си страст.
Твърде скоро той се отдръпна, сивите му очи гледаха свирепо като зимна буря.
— Ела с мен — изръмжа й. — Веднага!
Бил се усмихваше, докато гледаше как Шефа измъква Беки от двора. А когато се обърна назад, се изненада, че изражението на Ейнджъл беше огледален образ на неговото.
— Какво, по дяволите, се хилиш? — попита той. — Големият шеф току-що офейка с твоето момиче.
Не че Бил се оплакваше, разбира се. Крайно време беше, дяволите да го вземат, Шефа и Беки да се изправят пред любовта, която нарастваше между тях в продължение на години. А той не искаше нищо повече от това да види малката си сестричка щастлива.