Въпреки това, разбира се, би могъл да живее до края на дните си, без да става отново свидетел на сцена като тази — Беки прилепена до стената и с устни, заключени в целувка — която накара стомаха му да се свие на топка. И още повече, ако някой тип щеше да натиска сестра му до стената, той можеше да си представи и много по-лоши възможности от Франк Найт.
Ейнджъл Агаси бе един от тях.
— Ние никога не сме били нещо повече от приятели. — Ейнджъл замислено отпи от какаото, оставено от Беки и разсеяно проследи как Рок съпроводи новия им посетител през задната врата на работилницата. Останалата част от Рицарите последваха двойката, без съмнение нетърпеливи да разберат кой е тайнственият непознат. Бил също беше любопитен кой е този тип, но отговорът на Ейнджъл го интересуваше много повече.
Никога нещо повече от приятели?…
Да, друг път, помисли си той.
— Тогава, какво беше това безсмислено съревнование между теб и Шефа?
— Беше грешка — призна Ейнджъл и сви рамене. — Мислех, че така я защитавам. — Лицето му се изкриви в горчива усмивка. — Не знаех, че жената от Линкълн парк, която Шефа ухажва, му е сестра.
Бил почувства лека симпатия към загадъчния израелец. Все пак човекът бе рискувал живота си, за да спаси Беки, а сега се оказваше, че е готов да рискува работата си и да се изложи на опасности по безмилостните улици на Чикаго, само за да защити нейната добродетел.
Може би той и останалите Рицари се отнасяха твърде грубо към този мъж. О, не, това не означаваше, че някой му е забил юмрук в лицето или го е изритал по задника, но Господ беше свидетел, че те със сигурност не го посрещаха с отворени обятия.
— Предполагам, че трябва да ти благодаря тогава — призна той и подаде ръка. — За това, и че си завел Ив вкъщи по-рано днес.
— И двете неща ги направих с удоволствие. — Ейнджъл пое ръката му и я стисна здраво.
— И като говорим за Ив — каза замислено, внезапно неспокоен, — може би трябва да й се обадя, за да проверя дали всичко е наред с нея.
— Тя ми каза, че ще изключи телефона, защото й са необходими най-малко дванайсет часа сън. Съмнявам се, че можеш да я откриеш сега. — Ейнджъл наклони настрани глава, тъмните му очи виждаха твърде много в строго контролираното изражение на Бил. — Ив Ейдънс, значи? Не знам защо, но чувствам, че между вас двамата има история.
Бил прокара длан по лицето си и въздъхна, седна на шезлонга.
— Това е дълга и изтъркана история. Знаеш, богато момиче, лошо момче, татко не одобрява.
— Е — Ейнджъл огледа празния двор и сви рамене, — изглежда имаме цялото време на света.
Преди дори да осъзнае, че иска да излее сърцето си, Бил отвори уста и думите се затъркаляха като ябълки край алеята за файтони в Северно Чикаго.
— Беки, Беки — шепнеше Франк отново и отново между целувките, докато я избутваше в спалнята си.
Той се наслаждаваше, че няма повече бариери, стоящи между тях… добре де, освен ако не се считаха дрехите им, но дори и с една ръка доста бързо се справяше с отстраняването им.
И Беки не оставаше по-назад. Тя вече бе смъкнала болничния му халат и разкопчаваше копчетата на панталона му.
Любов. Не можеше да повярва, но беше влюбен. И това беше толкова дяволски хубаво, защото никога досега не го бе осъзнавал, но любовта беше живот. Той беше жив! Той беше влюбен и беше жив, и щеше да се пръсне от щастие. Бум! Можеше да се види как избухва в пъстър облак от конфети във формата на сърчица и гълъбчета.
Успя да издърпа тениската през главата й, разкопча сутиена й, и — о, Бог обича тази жена — тя излезе от дънките и бикините си и…
О, мили Боже! Беше толкова красива!
И беше негова! Цялата!
Не можа да устои, наведе глава и целуна тези невероятни зърна, усмихна се, когато те се втвърдиха под ласката на езика му. Пръстите й бяха заровени в косата му, устните й мълвяха името му и когато го избута в леглото и възседна бедрата му, той забрави да й каже единственото нещо, което искаше да й каже от мига, в който мина през вратата.
Тогава, изведнъж тя изчезна.
Не можеше да го направи.
Наистина, наистина искаше. Но не можеше. Не и след срещата с Мишел. Не и след като видя очите на малкия Франклин.