Какво беше това, което чувстваше?
Вина. Ето какво.
И това беше такова клише, че беше почти смешно. Коя жена не страда от угризение на съвестта, след като е съблазнила мъж, който по някаква случайност обича друга жена? Друга жена, която по някаква случайност е майка на детето му?
Можеше спокойно да го изкрещи, тя беше другата жена. Едно огромно, отвратително клише. Искаше й се да може да отложи следващите няколко минути толкова дълго, колкото имаше възможност, защото… о, Боже, разговорът, който трябваше да проведе с Франк… щеше да бъде ужасно…
Не бъди страхливка! — изкрещя съвестта й. Подтикната от този пронизителен вътрешен глас, тя се насили да срещне объркания поглед на Франк, когато седна в леглото.
Нежната му крива усмивка я спря да му каже думите, които бяха на езика й. Не можа да устои, посегна и с върховете на пръстите проследи тънкия бял белег в ъгълчето на устните му.
— Как го получи? — прошепна тя.
— Благодарение на баща ми.
— Какво?
— Това е дълга история. — Той се наведе да я целуне, но тя се отдръпна. — Една, която започва с изневярата на баща ми и завършва с едно абсурдно детско обещание, което вярвах, че съм дал на Мишел. — Намръщи се на реакцията й, когато посегна към нея.
Пак това име. Името на онази жена. Произнесено толкова непринудено и безгрижно. Сърцето на Беки се сви до твърд камък и запулсира в гърдите й като болен зъб. Тя преглътна. Толкова за разговора, който искаше да отложи възможно по-дълго.
— Какво правим тук, Франк? Как може да обичаш нея и да правиш любов с мен?
— Не виждам какво общо има едното с другото?
Мъже! Непоносими задници!
— Не разбираш ли, колко е погрешно да обичаш Мишел и в същото време да се заиграваш с мен? — Не успя да се въздържи, последните й думи излязоха като възмутен вик.
Наведе се, взе дънките, нахлузи ги и гневно ги издърпа нагоре по краката си, докато търсеше сутиена.
Къде е това глупаво нещо?
А, да, висеше върху нощната му лампа.
Още едно клише.
О, човече, днес ги трупаше едно след друго.
— Първо — обади се Франк, намръщен, докато я наблюдаваше как се бори с дрехите си, — аз не се заигравам с теб. Ние правим любов. И второ, аз наистина обичам Мишел, но не съм влюбен в нея. Мисля, че има закони срещу това.
— За какво говориш?
— Имам предвид, че няма скелети на тавана в моето семейство — отвърна той, нахлузи дънките и се опита да ги закопчее с една ръка.
Тя повдигна вежди. Човекът явно си бе изгубил ума.
Той извъртя очи, съзирайки объркания й поглед.
— Добре, нека го обясня по друг начин. Ти влюбена ли си в Бил?
Да, беше си изгубил умът. Без съмнение.
— Не, разбира се, че не. Той ми е брат.
— Е, ето това е.
— Какво искаш да кажеш, Франк? — попита, сложила ръце на кръста. — Да не се опитваш да ми кажеш… — Изведнъж в уморения й мозък проблесна образа на високата, стройна Мишел, с тъмнокестенява коса. — … че Мишел ти е сестра? — въздъхна дълбоко и поклати глава, когато направи връзката. Не знаеше да се смее ли, или да плаче, или и двете.
— Разбира се, че ми е сестра.
Разбира се, как ли пък не!
— Искаш да ми кажеш, че се измъкваше в продължение на три години, за да отидеш на гости у сестра си?
— Е, не бих казал, че съм се измъквал, но да. Я чакай малко… ти си си мислила, че…? Ха! — Плесна се по коляното. — Значи затова скочи така, сякаш някой те ухапа по задника и започна да се обличаш разгневено? Мислила си си, че изневерявам на Мишел с теб?
— Защо я няма в базата данни на Специалното Оперативно Командване от времето, когато беше в Отряда? — поиска да узная тя.
— Защо, по дяволите, си хакнала базата данни на СОК?
— Отговори на проклетия въпрос!
— Отговорът не е толкова лесен, дяволите да го вземат! Зад него стои дълга, класифицирана история. Но е достатъчно да кажа, че имах един приятел в отряд „Делта“, чието семейство бе взето на прицел, защото един от враговете му успял да проникне в базата данни на СОК и да получи информация за тях. Затова не казвам на никого нищо повече, отколкото е абсолютно необходимо.
— Добре, но — тя поклати глава — поне можеше да съобщиш на нас за нея. Тя не е в опасност от Черните рицари.
— И точно тук не си права — каза й с тон, който не търпеше възражения. — Има една тъжна история около Мишел и едно от нашите момчета, която обещавам да ти разкажа с най-малките подробности. Всъщност, предвид пристигането на Змията, ще трябва да се справя с всичко това по-рано, отколкото смятах. — … Тук съм заради Шел, изведнъж заявлението на тайнствения мъж придоби смисъл. — Но в момента — продължи Франк, изгаряйки я със страстен поглед — не искам да говоря за нищо друго, освен че си облечена с прекалено много дрехи.