— Ще коленича, ако желаеш, но ще изглежда доста глупаво да го направя в този гипс.
— Нямам предвид тази част. — Прехвърли крак и възседна стройните му голи бедра, като внимаваше да не го удари по превръзката. — Говоря за признаването на определени чувства, което обикновено се прави преди предложението за брак.
— О, това…
— Да, това. — Игриво го захапа по шията.
— Обичам те — каза той. Просто ей така. Чисто и просто.
Е, разбира се, че това е начинът, по който щеше да го признае. Все пак, той беше Франк Найт. Кратко и ясно. Какво очакваше тя?
Сълзите, напълнили очите й, потекоха свободно и тя зарови нос в шията му с ридание.
— Беше крайно време — промълви, когато намери гласа си.
— Е, и, ще отговориш ли на въпроса ми, или не?
— Да — прошепна тя през сълзи, отдръпна се и седна, за да погледне в най-жестокото красиво лице, което бе виждала. — Да, ще се омъжа за теб. Но при едно условие.
Той се усмихна и завъртя очи.
— Предполагам, че ако исках мила, покорна съпруга, трябваше да си потърся някоя различна от татуирана дизайнерка на мотори с остър език и яздеща Харли.
— Говоря сериозно. — Тя подсмръкна и изтри мокрите си бузи.
— Аз също — отвърна той и се намръщи. Беки го удари по здравото рамо и това предизвика гръмкия му смях. — Добре, добре. — Вдигна ръка в знак, че се предава, когато тя присви очи. — Каквото и да е това условие, просто го кажи.
— Не искам да продължавам да бъда третирана като любопитен цивилен. Искам да се присъединя към екипа. Като пълноправен член.
За един дълъг миг той се втренчи в нея. После затвори очи и направи гримаса, сякаш някой забиваше нагорещени игли под ноктите му. Накрая каза:
— Това ще ме убие, да те пращам на мисии, но ако това е, което ще те направи щастлива, тогава можеш да бъдеш член на екипа. А! — Притисна пръст към устните й, когато тя понечи да го прекъсне. — Но преди да те пусна на задание, ще те изпитам за всичко — от оръжията, през разузнаването и получаването на информация, до полевите превръзки и ако не си достатъчно добра, ще оставя сладкото ти задниче у дома.
— Може ли да кажа нещо сега? — изломоти под пръста му, радост, спокойствие и толкова много щастие изпълваха душата й, че й се искаше да изкрещи победоносно.
— Зависи. — Тя повдигна вежди. — Ще спориш ли с мен?
— Ти сам каза, че не искаш покорна съпруга — продължи да ломоти под пръста му, защото все още не го бе махнал. Арогантен задник! Когато той се намръщи и изглежда, че психически се подготвяше за битка, тя отстъпи. — Но в този случай няма да споря. — Сега беше негов ред да повдигне вежди. — Няма да споря, защото не искам да бъда действащ агент. — Франк притихна съвсем. — Просто искам да знам какво става с теб и момчетата, докато сте на мисия. Не искам да бъда третирана като необичано, доведено дете. Ти и Рицарите сте моето семейство, макар да нямаме кръвна връзка, и заслужавам правото да знам както добрите, така и лошите новини. Ние сме един екип. Всички до един. Крайно време е да го проумееш.
Франк протегна ръка и с пръст пое една сълза, задържала се на бузата й, погледът му беше толкова топъл и изпълнен с любов, че тя едва не се разплака отново.
— Не искаш да бъдеш пълноправен член на екипа? Но ти работи толкова усилено. Какво промени решението ти? Не че одобрявам да се занимаваш с този вид дейност, разбира се, но искам да бъда сигурен, че няма нищо общо с това, което се случи днес. Защото трябва да знаеш, че постъпи съвсем правилно в онази мотелска стая.
— Знам — отвърна и пъхна глава под брадичката му, поемайки дълбоко миризмата на сапун, кожа и топъл, здрав мъж. — Знам, че беше правилно. Но не искам да се превърне в навик.
— Не всички операции изискват…
— Не ме интересува дали ще бъда член на екипа, Франк. — Притисна нос в шията му, устните й докоснаха горещата му кожа и страстно желание подпали кръвта й. — Дори не съм сигурна, че някога съм го искала наистина. Просто ме интересува да бъда една от вас. — Тя седна. — Ще го направиш ли?
— Е, зависи. — Усмихна се, когато Беки завъртя очи.
— Предполагам, че ако исках мил и покорен съпруг, трябваше да си потърся някой друг, а не точно бивш морски тюлен, който работи тайно за правителството. Така че давай, какво е твоето становище?
— Да се омъжиш за мен — отвърна той, улавяйки устните й в целувка, толкова гореща, че ушите й пламнаха.
— Мисля, че се въртим в кръг, Франк — каза, щом успя да си поеме дъх.