Точно така. Това идеално обобщаваше чувствата му към нея. Странни, смущаващи и погрешни. И все пак, при мисълта за това, че тя ще бъде в негова власт, късите му панталони се издуха отпред.
Той погледна към Патерсън и Бил с надеждата гледката на мъжествените им лица да му подейства като визуален студен душ, от който имаше нужда, за да отмие похотливите образи в сгорещения си мозък и други части на своето тяло, защото, да, това беше възможно най-лошият момент за ерекция…
— Не се оставяйте външният й вид да ви заблуди — продължи Бил. — Беки е абсолютна магьосница, когато става дума за умението да върти гаечния ключ.
— Но откъде биха могли да знаят това пиратите? — попита командира. Неговото озадачено изражение показваше колко му е трудно да обедини образа на красивата руса жена, която бе видял по телевизията, с този, който току-що му бяха описали.
Успех, човече!
Когато ставаше дума за Беки, старата максима „получаваш това, което виждаш“ абсолютно не важеше. Жената беше като калейдоскоп. Никога една и съща, постоянно се променяше и винаги можеше да те изненада със своята находчивост.
— Те знаят, че тя е отличен механик, защото пиратството е един голям, печеливш, изключително изкусен бизнес — обясни Франк. — Тези недохранени типове, които виждате по телевизията, са заменими пионки. Те са наети да свършат опасната, мръсната работа. Зад тях стоят високоинтелигентни, строго организирани и много добре замаскирани лица с толкова достъп до информацията, колкото нас. Сигурен съм, че онзи, който е отговорен за това, в рамките на десет минути след намирането на паспортите на Беки и Ив, е знаел всичко, което има да се знае за тези жени, чак до номерата на социалните им осигуровки и размера на сутиените им.
В случая на Беки 75B.
И не, не беше ходил да рови из чекмеджето за бельо на момичето — По дяволите! — на жената. Искаше само да сложи дрехите си за пране в една от двете перални, инсталирани в сградата на „Черните рицари“, когато намери един много възбуждащ, прозрачен сутиен от розова дантела, увит в шайбата на барабана. Съвсем случайно видя размера на етикета, след като размота дантелата, и да, трябваше да признае, че за част от секундата си бе помислил да го натъпче в джоба на дънките си и да го запази като един вид перверзен сувенир. За щастие, здравият разум надделя и той просто го окачи да виси на дръжката на стенния шкаф.
О, Господи, самият факт, че изобщо му бе минала подобна мисъл, беше достатъчно смущаващ.
— Господи — въздъхна Патерсън, — това е смущаващо.
Опа! Какво?
Франк се огледа, страхувайки се, че е мислил на глас, но не, никой не го гледаше, сякаш ядеше някакъв странен сандвич. Така че, ъ-ъ, какво обсъждаха? О, да, изключително обезпокоителната способност на пиратите да събират информация.
— Определено — съгласи се той и се опита да изтрие спомена за парчето розова дантела, тъй като тежестта на опасното положение, в което се намираше Беки, за пореден път лежеше върху неговите рамене. Тази тежест щеше да го смаже, ако не внимаваше. И мисълта, че може да я загуби… той потръпна. — Предполагам, че това в ръката ви, са схемите на танкера. — Той рязко посочи с брадичка към пластмасовия тубус в дланта на командира.
— Да. — Патерсън му връчи книжата.
— Успяхте ли да видите още нещо на снимките от последния дрон? — попита Франк, като отвори тубуса и изсипа схемите върху масата. Вдигна поглед, когато командирът не отговори веднага. Мъжът дъвчеше вътрешната страна на бузата си, в опит да потисне усмивката си. — Какво? — изръмжа той. — Какво е написала този път?
Командирът вдигна юмрук до устата си и демонстративно се прокашля.
— Снимките ясно показват, че е написала: „За Бога, момчета, бихте ли побързали, по дяволите, вече?!“
— Е, сега поне знаем, че това малко преживяване не се е отразило зле на нейното самочувствие — засмя се Бил. Да, това беше Беки. Два тона непредсказуем тротил, опаковани в малък пакет… и той почти се свлече от силния прилив на облекчение, който го заля, като чу тези толкова типични за Беки думи.