Выбрать главу

Добро момиче, помисли си Франк и пое дълбоко дъх, преди да даде знак на хората си да приближат.

— Добре, господа, очевидно ще завладяваме танкер!

* * *

Пират! Беки никога не бе предполагала, че може да добави подобна длъжност в своята автобиография; но, както винаги животът й бе пълен с изненади.

Човекът, който се качи на борда, не беше техен спасител, както Ив безумно се беше надявала. О, не. Въпреки че беше по-висок и по-възрастен от другите пирати, много елегантно облечен, безупречно чист и говореше английски с леко надменна нотка, която идваше от британския акцент, то той си оставаше просто един пират. Представи се като Шариф — без фамилно име — преводачът.

— Работил съм за Организацията на обединените нации — обясни той, веднага след като се качи на борда, — преди да вляза в този бизнес. Сега съм преводач.

— Какъв бизнес? — изсумтя с присмех Беки, скръсти ръце пред гърдите си и се загледа в свежо изпраните му дрехи със смес от завист и презрение. — Доколкото ми е известно пиратството е международно престъпление, а не бизнес. Което ви прави не преводач, а изнудвач в най-добрия случай и разбойник в най-лошия.

Шариф просто се засмя, гърлено и дълбоко. Култивиран, бе може би най-правилният начин да се опише. От този звук по кожата на Беки сякаш полазиха мравки.

— Аз работя като преводач на девет банди, които работят независимо една от друга, за един и същи шеф. За мен звучи съвсем като бизнес. И много доходен при това.

— Да, бе. — Тя завъртя очи и постави успокоително ръка върху рамото на Ив. Когато стана ясно, че Шариф не беше там, за да ги спаси, горката й приятелка се сви като спукан балон.

— Не ме интересува какво мислите за мен, госпожице Райхарт — отвърна Шариф, поглъщайки „т“-то в края на името й. — Единственото, което ме интересува, е, че знаете как да поправяте двигатели.

— Е, и?

— Ето защо пътуването до Сомалия се отлага — заяви той и сърцето на Беки се изпълни с надежда, бъдещето й се стори много по-оптимистично. Рицарите, повечето от тях бивши тюлени, се справяха отлично, когато се налагаше да се работи във водата. Колкото по-дълго останеха далече от сушата, толкова по-лесно щеше да бъде за момчетата да ги спасят.

— О, дявол да го вземе — тя се престори на разочарована, — а аз го очаквах с такова голямо нетърпение.

Ив я сръчка с лакът в ребрата.

Шариф наклони глава на една страна и се усмихна. За разлика от Гейди, зъбите му бяха големи и ослепително бели на фона на тъмното му лице.

— Вие имате много нагъл език, госпожице Райхарт. Как беше този израз, който вие американците толкова много обичате? А, да, не обещавай нещо, което и задникът ти не би могъл да плати. Такъв прекрасен колоритен израз, не мислите ли?

— Мисля, че бих се чувствала много по-добре, ако изключим езика и задника ми от разговора.

Друг остър лакът се заби в ребрата й и тя се обърна гневно към приятелката си. Погледът на Ив ясно й показваше, че жената сериозно започва да се съмнява в нейната интелигентност. Аха. Когато отново насочи вниманието си към Шариф, неговата смръщена физиономия ясно й заяви намерението му да я убие — и то бавно — ако изобщо му се отдадеше такава възможност.

— Проявявам много малко търпение към нахакани жени — изръмжа той, мускусната миризма на афтършейва му изпълваше ноздрите й, от което й се доповръща. — Ще ми достави огромно удоволствие да счупя дори и най-малката костица в тялото ви, да не говорим за факта, че влошеното ви здраве само ще ускори плащането на вашия откуп. Виждате ли, за мен това е една ситуация, от която всички печелят. Би било разумно да запомните това.

Беки почти чуваше в съзнанието си гласът на Били: „Много тъпо, Беки. Много тъпо“. Което означаваше, че трябва да седне и да млъкне.

С голямо усилие тя стисна устни и доволна от себе си, погледна намръщено.

Шариф й обърна гръб и информира Гейди за промяната на курса, а на другите двама, които управляваха придружаващите лодки, нареди да се върнат в безопасните води на сомалийското крайбрежие.

И така, тя се оказа заседнала на собствения си катамаран на път да стане пират…

* * *

Екипажът на борда на Хамилтън нямаше представа, че ще бъде нападнат, докато първият порой от куршуми не надупчи корпуса на кораба.