Наистина, това беше причината за сълзите й, а не огромния ужас, който току-що бе преживяла.
Аха! Точно така.
— Добре ли си? — попита Беки, веднага след като стъпиха здраво на краката си върху поклащащата се палуба, мокри и треперещи като листа. Когато Ив погледна към нея и видя блестящите сълзи в очите й, лицето на жената се сбърчи.
Добре, сега трябва да се стегнеш заради Ив, Райхарт! Беки бързо изтри бузите си с ръка и залепи фалшива усмивка на лицето си.
— Хей, приятелко! — Тя плесна Ив по гърба и с престорена веселост продължи: — Това беше едно страхотно пътуване, нали?
Ив преглътна конвулсивно.
— Мамка му, тези са напълно луди!
— Мислиш ли? — Тя изсумтя презрително, докато се опитваше да овладее лудия ритъм на сърцето си. Поглеждайки надолу, Беки се намръщи и посочи на приятелката си кървящите й колене, които очевидно бе получила благодарение на глупавите пирати и тяхната дива техника на пилотиране на лодката. — Това изглежда болезнено. Наистина ли си добре?
Ив не получи възможност да й отговори, тъй като Шариф се появи зад тях и притисна застрашителен черен Глок 19 в тила на Беки. С рязко движение на брадичката си той посочи към въжетата, висящи от масивния сив корпус на Хамилтън, и й подаде лъскава нова сбруя за скално катерене — към единия ремък все още стоеше прикрепен етикета с цената.
Добрият стар Шариф очевидно бе планирал предварително всичко и бе дошъл напълно оборудван за това малко начинание.
— Започвайте да се катерите! — излая той. — Чака ви работа!
Беки изви глава назад, толкова назад, че тилът й опря в раменете, за да погледне нагоре към перилата на Хамилтън.
Мамка му!
Ив определено беше съвсем права за това.
Глава 3
Десет часа по-късно
— Сигурен ли си, че знаеш как да се справиш с това оборудване? — попита Шефа Ейнджъл, докато Бил повторно проверяваше уредите за измерване на горивото на своя подводен скутер, след което се върна към книгата си, концентрирайки се върху семейство Джоуд и тяхното дълго и мъчително пътуване на запад по „Магистрала 66“.
Четенето помагаше…
Не, не! Четенето обикновено помагаше. Той потисна стона, разтърка изгарящият го стомах и обърна гръб на Ейнджъл и Шефа, за да отпие бърза глътка от шишенцето с Пепто-Бисмол.
Тримата бяха сами на най-долната палуба на самолетоносача Патън, където чакаха капитан Гарсия да отвлече вниманието на екипажа си, така че да могат да отворят люка на кърмата, без да ги забележат. Тогава щяха да се потопят в тъмносините дълбини и най-сетне да започнат спасителната мисия.
— Това оборудване е технически много специално — изръмжа Шефа. — Последното нещо, което ни трябва, след като се гмурнем във водата, е да оплескаш нещата.
— Няма проблем — успокои го Ейнджъл, докато Бил тайно прибра шишенцето с розовото лекарство и погледна към тях над своя износен екземпляр на „Гроздовете на гнева“. Видя как Ейнджъл вдигна нагоре водолазния си костюм и посегна зад главата си, за да дръпне ципа. Израелецът го направи така отривисто, както го правеха всички водолази с дългогодишен опит.
Е, поне се виждаше, че човекът е обличал неопренов костюм и преди. И това беше нещо.
— Сигурен ли си? — настоя Шефа, дълбокият му глас прокънтя в огромното затворено пространство. — Защото трябва да си сто процента сигурен в това, приятел.
Шефа стоеше с ръце на хълбоците си, загледан намръщено в Ейнджъл, сякаш с волята си можеше да принуди човека да му каже самата истина.
Честно казано, Бил си помисли, че наистина може. Според него, нямаше нищо по-страховито от Шефа. А когато човекът се изправеше така, със своите метър деветдесет и три, с огромните си широки рамене и изпъкнали бицепси, то това караше един мъж два пъти да премисли, преди да каже нещо друго, освен истината, цялата истината и нищо друго освен истината и Бог да му е на помощ.
— Знам какво правя. — Ейнджъл срещна твърдия поглед на Шефа с един от своите. — Няма да проваля теб или Беки. Аз може да не съм бил дълго около нея, преди тя да отиде на почивка, но това беше достатъчно. Ще дам живота си за нея, ако е необходимо.
Думите му изненадаха Шефа. Брадичката му рязко се дръпна назад към шията, сякаш някой силно го бе ударил с пестник.