С ръмжене младата жена се завъртя и се върна към работата си, проклинайки пирата под нос, докато атакуваше с нова сила разхлабения болт.
Разочарован от бързата й капитулация, Шариф отпи глътка вода и избърса с носната си кърпа потта, стичаща се по слепоочията и врата му. В машинното отделение беше жежко като в пещ и колкото по-дълго стоеше да я чака да свърши с ремонта, толкова по-раздразнителен ставаше.
С всеки изминал час фантазиите му как я наказва, ставаха все по-изобретателни и по-жестоки.
Беки го погледна през рамо.
— Защо се потиш толкова много? Не трябва ли всъщност да си привикнал към такава горещина?
Шариф се замисли дали да не остави без внимание думите й. Жената нямаше ни най-малка представа как да бъде покорна, отстъпчива заложница и той не искаше да насърчава нейната дързост в отношението й към него, като й даде повод за това. Но пък имаше нещо в този дрезгав тембър на гласа й. Беше странно привлекателен…
— Въпреки че съм роден в Африка, прекарах по-голямата част от младостта си в Лондон. Преди пет години се върнах в това, което бе останало от родната ми страна. Ето защо все още не съм се аклиматизирал напълно.
Всъщност, това вече беше без значение. Скоро нямаше да има нужда от повторна аклиматизация. С процента, който щеше да получи от откупа на жените и на Хамилтън, най-сетне щеше да има достатъчно пари, за да напусне Африка. Достатъчно пари, за да живее луксозен живот навсякъде, където сърцето му пожелаеше.
Някъде в Азия, може би? Или в Япония? Някъде, където климатът е далеч по-благоприятен и жените са достатъчно покорни, за да удовлетворяват вкусовете на мъжа. Въпреки че земетресенията и цунамитата намаляваха тази привлекателност…
Беки отново хвърли поглед през рамо, оглеждайки влажната му от пот риза.
— Може би не сте създаден за този вид… работа.
Той не хареса начина, по който устните й ехидно се извиха при произнасянето на последната дума.
В този момент Шариф реши, че не само не я харесва, а направо я мрази. Мразеше острия й поглед и още по-острия й език. Мразеше факта, че когато тя се наведе, за да се пребори със сноп проводници, гледката на стегнатия й заоблен задник накара мъжествеността му да се раздвижи. Макар жената да изглеждаше отвратително, цялата в пот и мръсотия, имаше нещо в нея, което въпреки всичко успяваше да го заплени.
Той ядно изпи студената вода от бутилката, която стискаше в ръката си, с надеждата да охлади нежелания плам. Това, че неговото тяло желаеше същество като нея въпреки огромното му отвращение, беше биологично въстание. Анатомична революция.
Тогава тялото му направи нещата още по-лоши, защото след всичката вода, която бе изпил, той трябваше да се изпикае, и то веднага. За съжаление, бе настоял Гейди и хората му да пазят екипажа на Хамилтън, за да може той да остане насаме с жената, и сега нямаше кой да поеме задължението му да я охранява.
Шариф се размърда неспокойно на стола, тъй като не можеше да търпи повече.
— Отивам да се облекча — каза и размаха пистолета си, когато тя се обърна и го погледна накриво. Би могъл просто да пикае пред нея, помисли си той. Навярно бе видяла Гейди и хората му да правят много по-лоши неща по време на пленничеството й. Но мисълта за такова грозно, животинско поведение го отвращаваше. Беше напълно различен от тези мръсни, невежи пирати и не искаше да се принизява до тяхното ниво. — Продължавайте да работите. И дори не си помисляйте да правите опит за бягство. Ние сме заключени тук вътре. Единствената възможност за излизане е аз да се обадя на моите колеги на палубата и те да ни пуснат. Освен това, изобщо да не ви хрумва да се криете от мен. — Той можеше да види как зъбните колелца в главата й се задвижиха. — Нека да е ясно. Ако ме принудите да ви търся, няма да харесате това, което ще се случи, когато ви намеря.
Ноздрите й гневно се разшириха и Беки се обърна, за да продължи своята работа, мърморейки си под нос нещо, което Шариф не можа да разбере.
О, той се надяваше тя да избяга.
Това щеше да му даде основание да я търси, а търсенето да доведе до залавяне, а залавянето — до наказание.
А на него наистина много му харесваше идеята за последното.
— Осигурихме ли тук? — попита Франк Бил, който стегна здраво пластмасовата кабелна превръзка около китките на борещия се пират и го блъсна встрани към вече овързаните му другари. Не можа да се сдържи и удари главата на мъжа в преградната стена с малко повече сила, отколкото бе необходимо.