След като крадешком проникнаха на танкера, залавянето на необучените мъже се оказа смешно лесно. Повече от половината пирати бяха заспали горе на мостика, оставяйки само двама души да пазят хората от екипажа, взети за заложници. И макар че тези двамата бяха бдителни — зорко следяха затворниците и държаха оръжията си в готовност — те не бяха подготвени за групичката безмълвни сенки, която се промъкна зад тях и само за миг ги освободи от техните автомати.
— Тъй вярно — отговори Бил и бързо запуши с длан устата на вързания дребен пират, коленичил пред него. Човекът непрекъснато крещеше: „Преговори, преговори, преговори!“
Франк изсумтя и направи знак на Бил да махне ръката си. Дребният пират — Пич, това наистина ли е превръзка за око? — освободен от възпрепятстващата го ръка, пое дълбоко дъх, преди да започне да се моли:
— Моля, господине, моля…
— Млъквай! — викна Франк. — Това тук не е „Карибски пирати“ и ти не си Джак Спароу… или Едноокия Уили, в твоя случай. Никакви преговори!
Бил направи физиономия, после се взря в блестящото малко бижу, залепено в средата на превръзката, и избухна в смях.
Франк усети как едното от ъгълчетата на устата му потрепна, преди да погледне към тъмния ъгъл на големия мостик на Хамилтън, където пиратите бяха натъпкали екипажа на танкера като сардели в консервна кутия. Ейнджъл шептеше успокояващи думи на ококорените заложници, докато срязваше пластмасовите ленти, но когато долови Франк да чака за потвърждение, че Беки е някъде там, между екипажа на танкера, той поклати глава.
Да, щеше да е прекалено лесно. Очевидно все още я държаха затворена в машинното отделение.
— Колко души има долу в машинното отделение? — попита той Едноокия Уили, който продължаваше, хлипайки, да се моли, като превключваше ту на английски, ту на родния си език с такава бърза последователност, че слепоочията на Франк започнаха да пулсират. — Колко?! — Той сграбчи рамото на дребосъка и го разклати здраво.
О, човече, не беше ли това…? Исусе, точно така! Една сълза потече от ъгълчето на здравото око на пирата. Мъжът… всъщност хлапето — ако Едноокия Уили бе видял двадесетия си рожден ден, то тогава Франк беше проклетата Фея на зъбчетата — трепереше толкова силно, че той се опасяваше да не би жълтите зъби на малкото лайно да започнат да дрънчат в главата му.
Франк пое дълбоко дъх, помоли се за търпение, а след това се наведе толкова ниско, колкото да може да надникне в мокрото от пот лице на младия пират. По дяволите, момчето отчаяно се нуждаеше от кърпичка в неговото състояние, но Франк се опита да не обръща внимание на огромния балон от сополи, заплашващ да се пръсне, когато Едноокия Уили подсмръкнеше отново.
— Как се казваш, синко? — поиска да узнае той, стискайки зъби, в опит да потисне желанието си да увие ръце около врата на копелето и просто да изтръгне истината от него. Всяка секунда, през която Беки оставаше в неизвестност, беше една секунда в повече.
— Г-Гейди — прошепна хлапето-пират, очите му станаха огромни, когато осъзна колко едър е Франк и бързо се отдръпна назад, както би трябвало да е направил Джак, когато се е изкачил на върха на бобеното стебло.
Да, да, Франк бе преживявал подобна реакция доста често.
— Е, Гейди, от разузнавателните снимки знам, че най-малко двама от вас са откарали лодките обратно в Африка, но все още липсва един от вашата група. Дали не е долу в машинното отделение заедно с Беки? Или е някъде другаде?
— Не, не, не — момчето поклати глава и Франк предпазливо погледна балона от сополи. Това нещо щеше да се пръсне всеки момент, а той със сигурност не искаше да бъде близо до него, когато това станеше. — Тя сама. Други мъже, те всички в лодки обратно към Сомалия. Тя сама. Тя съвсем сама, работи на двигатели.
Присвил очи, Франк се наведе толкова близо до лицето на хлапето, колкото прецени, че е безопасно.
— Ако ме лъжеш, шибаняк такъв, ще те убия!
— Не лъжа. Не, не, не лъжа!
Бил го побутна по ръката и насочи пистолета си в сополивия нос на Едноокия Уили.
— Добре, Шефе, хайде да си вземем нашето момиче!
Франк не си направи труда да отвърне, нито губи време да дава на Бил указание, че трябва да останат да пазят пиратите. Просто се обърна и спринтира като Карл Люис към машинното отделение.
Глава 4
— Здравей, Ребека!