Думите, изречени от този дълбок, гърмящ глас, дошъл иззад лявото рамо на Беки, едва не я накараха да изпусне гаечния ключ и да се превърне в локва от сълзи на пода.
Благодаря ти, мили Боже! Спасени сме!
Бе прекарала последните три минути в спор със себе си дали да пренебрегне предупреждението на Шариф и да се опита да избяга. Предполагаше, че може да си намери хубаво малко скривалище, където да изчака подходящия момент, в който да изскочи и да го удари по главата с гаечния ключ. Наистина щеше да се наслади на тази част — халосването по главата — и, разбира се, щеше да вземе неговия Глок. И тогава, какво? Все още щеше да бъде заключена в машинното отделение и пиратите можеха да решат да направят нещо ужасно на Ив за отмъщение.
Но всичките тези размишления бяха напразни, тъй като Франк бе дошъл. Мъжът, на когото тя се възхищаваше, уважаваше и обожаваше от далече — пределно ясно й бе дал да разбере, че никога не би я допуснал по-близо до себе си — най-сетне бе дошъл.
Спасителят ти е тук!
Маньовърът на супергероя завършен. Най-накрая!
Зачуди се дали да вдигне ръце и да извика Алилуя, или да избухне в порой от сълзи на благодарност — имаше си своя реален „Опра момент“10.
Но това бе толкова изтъркана фраза, колкото и „девойка в беда“.
Вместо това, направи свирепа гримаса, завъртя се и сложи омацаните си юмруци на също толкова мръсните си бедра.
— Е, беше крайно време да се появиш! — сопна се тя, вдигна високо брадичка и остави очите си жадно да поглъщат познатото, прекрасно лице на Франк.
Яркото осветление на тавана, — допринасящо за увеличаване на задушаващата жега в машинното отделение, — подчертаваше тялото му и това отново й напомни колко едър е той всъщност. С рамене като на хамалин, с бицепси, големи колкото топки за боулинг и бедра като на професионален кетчър, той беше мъж-планина. Но имаше толкова добри пропорции, че всяка част от тялото му напълно хармонираше с останалите, и ако човек не застанеше до него, никога нямаше да разбере, че е гигант.
Един чудесен, красив гигант.
Добре де, може би красив беше малко преувеличено, особено след като имаше дебел, страховит белег, който разсичаше лявата му вежда, и един тънък, бял, който минаваше през десния ъгъл на устата му. Според брат й Франк бе получил първия в бой с ножове с джихадисти пред едно кафене в Карачи, Пакистан. Историята на втория бе загадка, до която никой не бе успял да се добере.
Така че, не, той не беше красив. Но буреносно сивите му очи бяха най-яростните, които някога бе виждала, и гъстата му къдрава, самурено кафява коса беше мека и блестяща като козината на норка. Като се добавеха към тях широкото чело и доста пълните му устни, се получаваше едно интересно лице, което беше… ами, спиращо дъха по един жесток, интуитивен начин.
Не че Беки можеше да види нещо от това спиращо дъха лице точно в този момент, тъй като бе покрито със сива и черна камуфлажна боя в някакъв странен рисунък и гъстата му коса бе скрита под гумираната качулка на водолазния му костюм. Но въпреки това успя да забележи подигравателното свиване на устните му.
— Тъй като не ти позволих да станеш пълноправен член на екипа, ти реши да се пробваш като пиратка, така ли? — попита той с престорено раздразнение.
Тя опря език във вътрешната страна на бузата си и повдигна вежда.
— Едно момиче трябва да намира силните усещания там, където може.
Той изсумтя, погледът му преброди цялото й тяло и суровото му изражение внезапно се смекчи.
Аха, да, тя трябваше да изглежда толкова добре, колкото и се чувстваше.
— Добре ли си? — Тонът му бе неочаквано нежен.
— Супер съм — увери го тя, макар че надигащия се плач, който изгаряше гърлото й, изпълваше вече носа й, парещ като жива рана, полята с алкохол. Беше ужасяващо да осъзнае, че не иска нищо повече от това да се хвърли в силните му ръце и да плаче, плаче, плаче, докато нямаше повече сълзи. Просто да се освободи от целия насъбран страх и безпокойство през последните шест дни.
Господи, това нямаше ли да го уплаши до смърт? Коравата като камък Ребека Райхарт да позволи на някой да стане свидетел на нейната уязвимост? Доказвайки веднъж завинаги, че да, тя беше жена, склонна да избухва в сълзи точно както всички други жени? И тогава идваше това с докосването.
През трите години, откакто работеха заедно, Беки можеше да преброи на пръстите на двете си ръце, колко пъти бяха имали реален физически контакт. И във всеки един от тези случаи Франк бе отскачал надалеч, сякаш тя бе обвита в пламъци, защото не искаше да оставя в нея някакви грешни представи или нещо друго. Не би искал тя да започне да мисли, че между тях може да има каквато и да е връзка извън отношенията им работодател/служител.
10
„Опра момент“ — или още „Аха момент“, който се определя като „момент на внезапно осъзнаване, вдъхновение, прозрение, признаване или разбиране“ — идва от много често използваното „Аха!“ от Опра Уинфри в нейното токшоу. — Б.пр.