Така че — да, ако скочеше в обятията му и заровеше лице в шията му, той със сигурност щеше да умре от страх и после какво щеше да прави тя?
Е, поне ще съм въоръжена, помисли си Беки, преглътна сълзите, които я заслепяваха, и с копнеж погледна към водоустойчивата карабина М4, привързана към широкия му гръб.
— Донесе ли ми оръжие? — Тя посочи с пръст към матовочерната цев. Мирисът на Франк, мирисът на топла мъжка кожа и солена морска вода, нахлу в ноздрите й от това й се зави свят. Или може би беше от отработените газове на повредените дизелови двигатели.
От това трябваше да е, защото тя не беше от онези сантиментални момичета, които си губеха ума от аромата на един конкретен мъж. Макар че… трябваше да си признае, че е много пристрастена към начина, по който Франк обикновено миришеше — странна комбинация от сапун Zest, топла кожа и оръжейно масло.
О, кого заблуждаваше тя? Беше пристрастена не само към начина, по който миришеше Франк, но и към самия него. А това правеше нещата много по-вбесяващи, заради факта, че се отнасяше към нея като досадно неудобство, което трябваше да търпи, за да запази прикритието на Черните рицари.
Той хвана ръката й, за да я отдалечи от своята М4, а голямата му гореща длан за кратко обхвана китката й, преди бързо да я пусне.
Дам. Иди, че разбери…
— Мога да ти предложа нещо по-добро от оръжие. — На устните му се появи онази негова мила, крива усмивка, която винаги я пронизваше право в сърцето. Франк измъкна близалка Дум-Дум с вкус на диня и я размаха пред лицето й, а после я дръпна извън обсега й, щом тя посегна да я грабне от ръката му. — Каква е вълшебната думичка? — подразни я той.
— Дай! — изръмжа тя и предизвика неговия дълбок смях, който звучеше толкова прекрасно, че Беки едва не се разтопи в локва от сълзи, отново.
Боже, трябваше да поспи или най-малкото да отдели минута-две, за да се вземе в ръце, преди да се е размекнала съвсем и да разруши напълно репутацията си на хладнокръвна жена. Или да направи нещо още по-глупаво, като например да го хване за ушите и най-накрая, най-накрая да направи това, за което си бе мечтала през последните три и половина години… да му даде голяма, мокра целувка.
Да, това щеше да бъде върхът…
Той внимателно й подаде близалката и тя го дари с ослепителна усмивка, примесена със сълзлива благодарност, преди да разкъса обвивката и напъха лакомството в устата си. Затвори очи, щом сладостта експлодира върху езика й. Тъпите пирати бяха нападнали скривалището й с близалки още първия ден от пристигането им и тя бе живяла в захарна абстиненция досега.
— Може да ти оставя нещо малко в моето завещание заради това — прошепна тя, смучейки близалката.
Той изсумтя, хвана я за лакътя и я поведе по металния трап към изхода. Аха, очевидно правилото без докосване важеше само извън сферата на героичните спасителни мисии. В такъв случай, трябваше сериозно да се замисли върху въпроса как да бъде отвличана по-често.
— Какво, ъ-ъ… какво направи с Шариф? — поинтересува се Беки.
— Кой е Шариф?
— Преводачът. — Тя се засмя подигравателно на думата, макар лакътят й да бе изтръпнал под мазолестата му длан. — Човекът, който размахваше Глок 19 до тила ми през последните десет часа.
Франк спря толкова внезапно, че едва не й причини контузия на шийните прешлени. Той бързо вдигна своята М4, а дебелият му врат започна да се върти на всички посоки.
— Какво? — прошепна младата жена, фините косъмчета по ръцете й настръхнаха. Въпреки че в помещението беше повече от 38 градуса, леден студ като змия плъзна по гръбнака й. — Ти не го ли арестува, докато идваше при мен?
— Не — отвърна й с дрезгав шепот. — Казаха ни, че си сама. — Той активира своя ларингофон. — Бил, там ли си?
Били?
Тя погледна с копнеж към дясното ухо на Франк и прозрачния гъвкав кабел, излизащ от микрофона на гърлото му. Искаше й се слушалката да е в нейното ухо, за да може да чуе потвърждението на Били. Нейният голям, глупав, мил брат ужасно й липсваше и тя изгаряше от нетърпение да попита Франк колко от момчетата е взел със себе си. Мисълта, че „нейните момчета“ ще дойдат да я спасят, ако успееше да издържи достатъчно дълго време, беше това, което й помогна да преживее изминалата седмица.