— Едноокият Уили излъга — съобщи Франк на брат й и ако не беше толкова уплашена, Беки щеше да избухне в смях. Той беше дал на Гейди същото прозвище като нея. — Има шести човек на борда. Той е бил тук и е охранявал сестра ти, но сега е изчезнал. — Наклони глава, заслушан в отговора на Били. — Тъй вярно — промърмори Франк, притисна с ръка младата жена зад гърба си, за да я прикрие с едрото си тяло, докато осигуряваше с оръжието си района във всички посоки и продължи да я води през лабиринта от коридори между машините към изходната врата.
— Този проклет Гейди! — Беки надникна иззад широкия гръб на Франк, очаквайки всеки момент Шариф да се появи и да започне да ръси 9 милиметрови куршуми наоколо.
— Казах на момчето, че ще го убия, ако лъже.
— Не го убивай — прошепна тя, съчувстваше на Гейди и на мъжете като него за тежкото им положение. — Той е просто едно глупаво хлапе. Вероятно си е мислил, че по някакъв начин Шариф ще успее да спаси задника му.
— По кой път тръгна той?
— Шариф ли? Аз, ъ-ъ, не знам точно… Боже, съжалявам — прошепна тя, когато се спъна в един провиснал маркуч. Голямата длан на Франк, притиснала я здраво към тялото му, беше единственото нещо, което я задържа да не се пльосне по задник. — Той каза, че трябва да пикае. Не видях точно в коя посока пое, но някъде към носа мисля.
— Колко патрона?
— Петнадесет — отвърна тя, радостна, че може да отговори на въпроса му и с надеждата да го впечатли със своите познания, добави: — Стандартният размер пълнител.
— Резервни?
— Не съм забелязала.
— Добре, сега ще направим следното, ще…
— Ще пуснеш оръжието си долу и ще го изриташ надалеч — заяви Шариф, излезе иззад едно голямо арматурно табло, приближи се зад Беки и обви потната си ръка около гърлото й, като притисна силно дулото на своя Глок в дясното й слепоочие.
На Беки започваше да й писва и се чувстваше уморена от постоянното насочване на оръжия към главата й, да не говорим за вонята на непоносимия афтършейв на Шариф, която заедно с потта и миризмата на тялото му от последните десет часа, се смесваше в една отвратителна смрад. Това задейства рефлекса й за повръщане.
Той се оказа толкова префинен, че вероятно единственото нещо, което можеше да го накара да я пусне, бе да повърне върху ръката му.
Точно си мислеше дали наистина да не го направи, когато изведнъж усети… готовността на Франк. Той бе замръзнал пред нея в момента, в който бе прозвучала заповедта на Шариф. Пръстите й, с които се държеше за колана на военната му екипировка, почувстваха как всеки твърд мускул на широкия му гръб се напрегна като струна. Той не се помръдна, дори не трепна, но тя затаи дъх в очакване на следващия му ход.
Шариф сигурно също бе усетил пращенето на електричество във въздуха.
— Каквото и да си намислил да правиш, може да го забравиш на мига. Пистолетът ми е опрян в главата на госпожица Райхарт, ще пръсна мозъка й по целия ти гръб, преди дори да имаш шанса да се обърнеш. Сега пусни оръжието си и го изритай надалеч!
— Не го прави…
Беки трепна от силното дрънчене на М4 при удара му в металния под. То беше последвано от ужасно скърцащ звук, щом Франк го изрита настрани.
— Сега и резервното ти оръжие — настоя Шариф. Когато Франк се наведе бързо напред, Глока на Шариф едва не проби слепоочието на младата жена. — Бавно! — излая той.
Франк се подчини, продължи да се навежда, но този път бавно, и извади Спрингфийлд Армъри XD-45 от кобура на глезена си. Хвърли го при автоматичната си пушка, преди да се изправи.
Беки отново се хвана за колана на екипировката му, наслаждавайки се на усещането от допира на неговите твърди мускули до гърбовете на пръстите й, както и на смъртоносната твърдост на…
О, Франк, ти прекрасен, възхитителен мъж!
Добре, сега Шариф явно беше в по-изгодна позиция в сравнение с тях, тъй като единствен имаше пистолет. За щастие, той не беше единственият, който имаше оръжие, защото пръстите й се отъркаха не само в стегнатите мускули на Франк. Смъртоносното острие на неговия осемнадесетсантиметров КАБАР също беше там.
Кой влиза с нож в престрелка?
Франк Найт, ето кой.
Франк тъкмо си мислеше, че за трупа му ще е необходим чувал с размер XXXL, когато пръстите на Беки скришом достигнаха до смъртоносното острие на неговия КА-БАР и безшумно го изтеглиха. Така, както стояха притиснати един до друг — неговия гръб към гърдите й — Шариф не би могъл да забележи как тя крадешком извади ножа от канията на гърба му и го прехвърли в предния джоб на късите си панталонки.