О, Ребека! Изключително глупава идея!
Но той не можа да направи или да каже нищо, тъй като Шариф заповяда:
— Ръцете високо над главата!
Да, да. Тук заповядваш ти, шибан, самонадеян пират!
Франк стисна зъби, щом протегна ръце към тавана. Болното му рамо не му даваше мира, откакто се бе правил на човека-паяк, катерейки се по корпуса на кораба, за да достигне до точката на достъп. И сега, трябваше да ги държи така, високо над главата си? О, Господи, болката беше непоносима!
Разбира се, това беше най-малкото му притеснение, като се имаше предвид, че проклетият Шариф бе оборудван с петнадесет топчета смъртоносно олово, докато Ребека Райхарт бе въоръжена с осемнадесет сантиметра въглеродна стомана.
— Сега се премести надясно и застани в този ъгъл! — нареди Шариф и Франк нямаше друг избор, освен да се подчини. Направи шест стъпки в дясно и се напъха в тясното пространство между подпорната стена и част от някаква машина с безброй превключватели, които се забиха в ребрата му като остри, костеливи пръсти. — Не се обръщай! — извика пирата, когато Франк понечи да направи точно това. — Остани с лице към стената!
Беки изкрещя заради нещо, което Шариф правеше с нея и Франк изръмжа дълбоко и заплашително, докато ритмично стискаше и разхлабваше юмруци над главата си. Мускулите на ръцете му се напрягаха и отпускаха, напрягаха и отпускаха.
Стиснал челюсти толкова силно, че имаше опасност зъбите му да станат на прах, Франк слушаше внимателно и чу как двамата отидоха до мястото, където бе изритал своята М4 и резервното си оръжие. Автоматичната карабина издаде познатия специфичен звук, щом Шариф я преметна през рамо и 45 калибровия приглушено прошумоля, докато напетия пират го пъхаше в колана на късите си панталони.
— Сега ще броя до десет — заяви Шариф, леко задъхан.
Мъжът бе изпаднал в паника.
Това не е добре. Това никак не е добре.
Паниката лесно би могла да накара един мъж да забрави колко точно натиск трябва да приложи върху спусъка.
И мисълта да загуби Беки по този начин…
Не. Той не би могъл дори да помисли за това, без да се налага да потисне желанието си да повърне.
Но точно в момента не можеше да си позволи този лукс. Имаше нужда от всичките си сетива и цялата си съобразителност, ако искаше да измъкне и двама им живи от тази катастрофална ситуация.
— Само трепни, преди да съм излязъл — изсумтя Шариф, — и ще пръсна мозъка й из цялото машинно отделение.
Ето го. Най-лошият му кошмар, изразен с думи. Франк затвори очи и започна да се моли на Бог Беки да не направи някоя глупост. Жената притежаваше повече кураж, отколкото доста мъже, два пъти по-едри от нея, и той много я уважаваше заради това, но тя нямаше нито рефлексите, нито обучението да се измъкне от тази ситуация невредима. Шариф имаше три оръжия, а Беки — само едно, което означаваше, че всички предимства са на негова страна. Франк само се надяваше тя да е наясно с това и да действа съобразно обстоятелствата.
— Едно, две… — започна да брои пирата и сърцето на Франк заби два пъти по-бързо, думкаше в ушите му толкова силно, че почти не чуваше гласа на мъжа, който се придвижваше към изхода заедно с Беки. — … пет, шест… — Звукът отекна глухо в помещението и Франк умишлено задиша по-бавно, докато разиграваше наум следващия си ход. — … осем… — Мускулите му се напрегнаха за последно. — … девет… — Сгъваемият нож Пентагон-Елит II, прикрепен към гърдите му, му вдъхваше малко спокойствие. — … десет.
Със серия светкавично бързи, плавни движения той изскочи от тесния ъгъл, бръкна в предния джоб на екипировката си, с едно кликване извади острието от подсилената с кевлар дръжка, зърна тъмната глава на Шариф над русата коса на Беки и запрати ножа от неръждаема стомана във въздуха.
Част от секундата, преди острието да се вреже точно между подлите очи на Шариф, мъжът затръшна вратата на въздушния шлюз към машинното отделение. Ножът отскочи от армираното стъкло на илюминатора със силен звън, който бе заглушен от разярения рев на Франк.
— Беки… не!!!
— Всички обратно на мостика!
Ив се мотаеше по палубата, заедно с останалата част от тридесет и няколко членния екипаж на Хамилтън, и все още се опитваше да асимилира удивителния факт, че преди по-малко от десет минути бе спасена от трима мокри, облечени в черно мъже, появили се изневиделица като фантоми от нощния мрак. Те бяха успели да разоръжат или по някакъв начин да обезвредят всеки един от пиратите.