И всичко това за около шест секунди.
Несъмнено, гледката бе незабравима. Котешки рефлекси и прецизни хореографски движения. Пиратите така и не разбраха какво става.
Ив не знаеше какво да мисли за това.
Очевидно Беки не бе обезумяла от топлинен удар. Той беше тук…
Били Райхарт беше точно пред нея и определено не беше просто някакъв си механик на мотоциклети. За бога, не! Той по-скоро изглеждаше като оживяла версия на Джейсън Борн или Итън Хънт. Крещеше на всички да се върнат обратно в задушното помещение на мостика, където пиратите ги бяха държали, и буташе онези от хората, които не се движеха достатъчно бързо според него. Той беше… ами, той не беше онова, което тя си спомняше.
— Ти също, Ив. — Бил едва я погледна, но дори и този кратък негов поглед й бе достатъчен да види, че очите му — тези шоколадовокафяви очи, в които се бе влюбила като момиче — не гледат вече с нежност и топлота. Те блестяха свирепо, почти като на диво животно.
Мили Боже!
Въпреки горещината на нощта, по гръбнака й полазиха тръпки. Никога не би се страхувала от Били, не и след всичките онези години, когато той беше лошо момче от грешната страна на града. Но гледайки сега твърдо стиснатата му челюст и едва овладяната сила на мускулите на раменете му, тя осъзна, че чувствителното момче, което познаваше, бе изчезнало и на негово място се бе появил този суров, коравосърдечен мъж… този опасен човек.
— Защо? — попита Ив, докато се опитваше да успокои ударите на сърцето си. — Какво става?
— Беки е в беда — отвърна той, докато я побутваше да върви по-бързо по палубата. — Мъжът, който я е пазел, липсва.
Ив отвори уста, но не успя да изрече и думичка, когато ужасеният глас на Беки раздра въздуха над главите им.
— Били!
Също като всички останали, които се блъскаха, за да влязат през вратата, водеща към мостика на Хамилтън, Ив се обърна и сърцето й падна в петите. Мърморенето на групата постепенно утихна, когато всеки започна да осъзнава какво се случва.
Шариф стоеше в центъра на палубата, обвил с една ръка гърлото на Беки и я държеше пред себе си като жив щит, докато с другата притискаше силно дулото на пистолета си към слепоочието й.
— Стой на място! — извика той, когато Били, навит като пружина, се приготви за скок.
— Просто я пусни! — настоя брат й. Но Шариф не му обърна внимание и повлече Беки към парапета на левия борд на Хамилтън. Ярката светлина, идваща от върха на мостика, падаше върху палубата и осветяваше двамата като на снимачна площадка.
Цялата ситуация изглеждаше напълно нереална… и абсолютно ужасяваща.
— Шефе? — промълви Били, натискайки с палец и показалец странната черна лента увита около шията му, докато проследяваше движенията на Беки и Шариф със смъртоносния край на големия си плашещ пистолет. — Чуваш ли ме? Нашата шеста цел е горе с Беки. — Той направи пауза, слуша няколко секунди, след което грубо изруга, преди да завърши с ропот: — Разбрано!
— Назад! Назад! Ще я застрелям! — изкрещя Шариф, черните му очи се стрелкаха между членовете на екипажа, струпани пред вратата и останалите на мостика. Единият от мъжете, пристигнали с Били, застина на място. Беше се опитал да заобиколи мостика и да излезе в гръб на пирата.
— Ив — прошепна Били, без да отделя очи от сестра си.
— Да? — отвърна тя съвсем тихо и разбра, че той бавно пристъпя встрани, принуждавайки Шариф да разделя вниманието си между него и другия мъж с чудовищната черна картечница.
— Когато не гледа насам, ще имам нужда от теб, да се промъкнеш през тълпата, да отидеш долу до машинното отделение и да отвориш вратата.
Преглъщане.
— Д-добре — каза Ив, макар последното нещо, което искаше да направи, бе да влиза — сама! — в дълбините на танкера.
Можеш да направиш това, Ив Ейдънс. Можеш да го направиш за Беки.
Краката й трепереха, докато чакаше Шариф отново да насочи вниманието си към другия мъж в близост до мостика, след това леко запристъпва назад, проправяйки си път изключително внимателно и съвсем тихо през онемелия екипаж на Хамилтън. „Движи се, продължавай, движи се!“ — промърмори под нос, когато незабележимо се изплъзна от тълпата потни тела.