Най-накрая се запъти към вътрешността на кораба, без да обръща внимание на мрачните ъгли и тъмните стълбищни клетки, като се позоваваше на дългогодишния си опит в яхтсменството, за да намери пътя към машинното отделение. Тичаше по металните трапове, без да направи нито веднъж грешен завой. Разбира се, помогна й също и факта, че когато наближи своята цел, чу някакво думкане и нещо подобно като лъвски рев.
Оказа се, че шумът идва от третия мъж, който бе дошъл с Били, гиганта. Той удряше с огромен гаечен ключ по стъкления илюминатор на вратата на въздушния шлюз към машинното отделение. Лъвският рев също идваше от него.
О, мили Боже!
Ив преглътна буцата, заседнала от страх в гърлото й, облиза напуканите си устни и си напомни, че това не е чудовище, а само един мъж. Човек. Един от добрите дори.
На три, каза си тя, след това бързо преброи, преди да завърти колелото.
Веднага щом ключалката освободи, вратата се отвори с трясък и се удари в преградната стена. Ив отскочи инстинктивно назад, но гигантът изобщо не я удостои с поглед. Той просто се втурна покрай нея и меките ботуши на неопреновия му костюм задумкаха нагоре по металните стълби.
Глава 5
Шариф — този задник — беше мъртвец.
Никой не можеше да поставя зареден пистолет до главата на Беки и да остане жив, за да разказва после за това.
— На позиция ли си? — избоботи ниският глас на Бил от слушалката на Франк.
— Тъй вярно. — Той се сви зад един малък транспортен контейнер, намиращ се на около двадесет метра от мястото, където Шариф стоеше с Беки до парапета на левия борд на Хамилтън. Когато Шариф стъпеше на най-горния напречник, той и неговите момчета щяха да нападнат. Само се надяваше Беки да не се опита да „помогне“ преди това. Ако… не, когато я измъкнеше от тук, щеше да я заведе вкъщи, да я заключи в „Черните рицари“ и да изхвърли проклетия ключ.
Беше твърде опасно да оставя Ребека Райхарт да се скита свободно. И предполагаше, че след тази нощ ще му трябват най-малко две години в абсолютна тишина и спокойствие, преди кръвното му налягане да се върне в границите, за да не изпада лекарят му в паника.
— Той ще го направи — скърцащия глас на Ейнджъл прошепна в ухото му. — Ще скочи.
— Ще трябва да я пусне, ако иска да се качи на този парапет. Когато това стане, можете да го хванете — нареди Франк, а сърцето му биеше яростно от нерви.
Ейнджъл беше в най-добрата позиция да пусне куршум в главата на Шариф и Франк се надяваше дяволският човек да е толкова добър, колкото бе обещал. От напрежение топките му се свиха колкото стафиди, щом си помисли, че трябва да разчита на способностите на един непознат, но нима имаше друг избор? Бил не беше в изгодна позиция за стрелба, а самият той нямаше оръжие, за да стреля.
Разбира се, това не означаваше, че е напълно невъоръжен.
Имаше чифт френски ножове за мятане, които стискаше хлабаво във всеки юмрук. Те притежаваха скрити малки флакони с течен живак, които държаха остриетата ориентирани напред, когато ги хвърлеше към целта.
По принцип, не харесваше особено много французите. Те бяха твърде женствени за вкуса му, и не можеше да ги слуша как говорят английски, с френски акцент, без да си помисли за Пепе Ле Пю11: „Аш съм фаштъчено машло, ти ши желе. Хайде, шери, нека направим един любооооовен сандвич.“
Но, както се казва, което си е истина, си е истина. Те правеха страхотни комплекти ножове за мятане и ако изстрелът на Ейнджъл пропуснеше своята цел, той бе готов да замени оловното топче със стоманено острие.
— Изчакай — прошепна Франк, когато Шариф прехвърли крак през парапета. — Изчакай, докато тя не е повече на… О, мамка му!
Беки се завъртя като дервиш около Шариф, веднага след като той отпусна оръжието си, за да запази равновесие, извади острия като бръснач КАБАР на Франк от джоба на панталонките си и заби всичките осемнадесет сантиметра в ръката на пирата, която стискаше пистолета. Шариф изквича като прасе, каквото всъщност беше, и изпусна Глока през борда, когато Беки се нахвърли върху него.
Мътните го…
Франк изскочи от своето скривалище.
— Стреляй! Стреляй! — изкрещя той и като товарен влак се спусна към борещата се двойка.
— Тя е на линията на огъня! — Гласът на Ейнджъл избухна в ухото му.
Шибана работа! Той също нямаше ясна цел. Русата глава на Беки непрекъснато се мяташе пред огневата му линия, докато се правеше на героиня и храбро се бореше с пирата.
11
Пепе Ле Пю — Pepé Le Pew — анимационен герой — скункс — който обича да се разхожда през пролетта из Париж и мисли само за любов. — Б.пр.