Франк впрегна цялата сила, която имаше, за да измине последните петнадесет метра. Беки успя да удари с твърдия си лакът носа на Шариф — добро момиче! — при което кръвта пръсна в широка дъга, която блесна ярко на светлината от прожекторите на мостика.
Замаян, Шариф залитна назад и тъй като вече бе стъпил с единия крак на парапета откъм страната на океана, тази инерция бе достатъчна да се подхлъзне от ръба. Той отчаяно опита да се хване за най-горния напречник, но пръстите му отказаха да съдействат заради КА-БАР-а, нанизал дясната му ръка като скарида на шиш.
Но лявата му ръка намери за какво да се хване… за дългата опашка на Беки.
Франк видя всичко това да се случва като на забавен каданс. Шариф се превъртя назад през парапета с една ръка, докато с другата дръпна след себе си Беки с главата напред.
Мили Боже! Франк не можеше да накара краката си да се движат по-бързо. Имаше чувството, че върви през гъст, лепкав сироп и независимо от това колко силно размахваше ръцете си и умоляваше краката си да тичат по-бързо, той като че ли се придвижваше с една четвърт от нормалната си скорост.
Неговото ужасено сърце заплашваше да се взриви. Буум! Край!
Не, не, не!
Това не би трябвало да се случи! Не и с Беки!
И тогава, като прескачане в стоп-моушън филм, Франк изведнъж се озова до парапета, точно когато краката й преминаваха над най-горния напречник.
Той имаше само един шанс.
Пусна ножа, протегна ръка през пролуката между две горни прегради на парапета и успя да сграбчи тънкия й глезен. Мигновено бе дръпнат напред от общата инерция на двете падащи тела и заби глава в най-горния напречник. Бам! Пред очите му избухна фойерверк от ярки звезди. Със силно думкане Беки и Шариф едновременно се удариха в корпуса на Хамилтън.
И тогава се случи.
Той го усети.
Рамото му просто… олеле, то просто… сдаде багажа. Кости, мускули и сухожилия се разтегнаха и скъсаха. Рязкото избухване на агонизираща болка бързо бе последвано от парещо изтръпване и след това тежестта, извадила рамото му, внезапно изчезна.
О, мили Боже, не!
Беше я изпуснал! Беше се изхлузила от изтръпналите му пръсти и…
Той изрева от болезнена ярост, премигна няколко пъти, за да разкара блестящите звезди, шеметно въртящи се пред очите му, след което надникна през борда и…
О, благодаря ти, Господи!
Все още я държеше. Тя се мяташе и проклинаше и се опитваше да се захване за корпуса, но той все още я държеше. Шариф — този задник — нямаше това щастие. Ръката му се бе изплъзнала от косата на Беки и той падаше, крещейки, в океана.
Прав ти път!
С мощен разкрач Франк заби върховете на неопреновите си ботуши в палубата за опора и започна да дърпа младата жена нагоре. И тогава краката му се изплъзнаха и той се блъсна силно в парапета, така че единственото, което можеше да направи, бе да скърца със зъби и да стиска глезена й здраво. Точно когато си мислеше, че в крайна сметка ще загуби Беки, Били и Ейнджъл се озоваха до него и провесвайки се през парапета, я хванаха за краката.
Благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти, мили Боже… и Били, и Ейнджъл.
Едва когато Беки беше в безопасност в ръцете на брат си и Бил й зашепна успокояващо: „Всичко е наред. Хванахме те.“, Франк успя да разтвори пръсти от смъртоносната си хватка около крака й.
Интересно. Ръката му беше абсолютно безчувствена.
Олюлявайки се, пристъпи назад, вдигна глава и видя Ейнджъл да стреля във водата със своята М4. След няколко секунди мъжът се обърна и сви рамене:
— Не знам. Може би при падането е изгубил съзнание и се е удавил. Не го виждам никъде… О, ъ-ъ, Шефе?
— Да? — Франк се намръщи на необичайно загриженото лице на Ейнджъл.
— Това, хм, това не изглежда съвсем добре. — Той посочи дясната ръка на Франк.
Франк погледна надолу и забеляза с някаква странна дистанцираност забеляза, че ръката му виси под неестествен ъгъл спрямо бедрото му.
— Изкълчена е — каза той, в този момент не даваше и пукната пара за ръката си. Единственото, което имаше значение, беше Беки. И че тя е в безопасност.
— Мисля, че е повече от това — промърмори Ейнджъл, а след това внезапно се завъртя на пета и се стрелна обратно към парапета.
Някакъв тътнещ грохот успя да заглуши силното бучене в ушите на Франк, тогава Ейнджъл изстреля целия пълнител. Пронизващото дум, дум, дум на М4-то звучеше необичайно приглушено и без значение колко усилено се напрягаше, той не можа да си спомни по какво стреля мъжът.