Няколко секунди по-късно Ейнджъл се обърна с каменно лице.
— Все пак той не се е удавил. Качил се е на катамарана, успях да унищожа единия двигател, но… — той поклати глава — вече е твърде далеч, извън обсег.
А, да. Шариф — онзи задник. Ето по какво е стрелял Ейнджъл. Сега си спомни…
— Остави го — нареди той, чудейки се защо гласът му прозвуча сякаш говореше в тунел.
— Имаш доста лоша цицина на главата си, Шефе — обади се Бил и когато Франк се обърна да го погледне, лицето на мъжа изглеждаше притеснено. — Кървиш като заклано прасе.
Аз?
— Франк — Беки пристъпи към него, прекрасните й кафяви очи бяха потъмнели от тревога, лицето й, също като на Бил, изглеждаше обезпокоено.
Но това не го интересуваше. Тя все още беше красива и още по-важното бе, че е в безопасност. И когато произнесе името му: „Франк“, с този дрезгав глас, му се прииска да скочи от радост. О, колко му беше липсвал звука на нейния…
Опа!
Защо, по дяволите, палубата изведнъж се втурна към него?
Леле, майчице! Онзи, който е измислил израза „падна като отсечено дърво“ сигурно е видял нещо много подобно на това как Франк заби нос в палубата на Хамилтън. Беки се свлече на колене до него, шептейки името му, но той беше в безсъзнание. Студен като камък. От раната на челото му течеше дебела струйка тъмна кръв, стичаше се по бледото му лице и капеше на палубата.
Лошо. Много лошо.
Загубата на съзнание, след получаване на травма на главата, бе сигурен признак за мозъчно сътресение и от основната медицинска подготовка, която бе усвоила от Стейди, Беки знаеше, че сътресението понякога би могло да бъде фатално. Пациентът просто изпадаше в дълбок сън, от който никога не се събуждаше…
— Франк — прошепна името му отново, леко разклащайки здравото му рамо, докато силна болка изгаряше гърлото й като азотна киселина. — Франк, събуди се! Ти си твърде голям инат, за да допуснеш някакъв си удар по главата да те повали.
Нищо. Дори не потрепна.
О, Боже! Ако беше умрял, докато я спасяваше, никога нямаше да си го прости. Никога нямаше…
Не! В никакъв случай! Той нямаше да си отиде така. Не и легендарният Шеф на Рицарите.
— Франк! — Разтърси го по-силно и притисна марлята, която Ейнджъл й подаде, върху дълбоката рана на челото му. Сълзите, потискала в продължение на почти една седмица, най-после пробиха емоционалната преграда, която бе издигнала, и се стекоха горещи и солени по бузите й, докато лудо препускащото й сърце заплашваше да се пръсне на хиляди малки парченца.
Гледайки го да лежи така, блед и безмълвен, без ярката жизненост, която обикновено го изпълваше, изпита такъв огромен страх, какъвто не бе усещала никога през живота си, а това говореше много, като се имаше предвид моментите, които бе преживяла, преди да полети от борда на танкера.
Точно когато посегна да сложи пръст на сънната му артерия да провери за пулс, клепачите му потрепнаха и сивите му очи се взряха в нея. Той повдигна здравата си ръка и погали подутата синина на бузата й там, където лицето й се беше блъснало в стоманения корпус на Хамилтън.
— Добре ли си? — изхриптя Франк.
Добре ли си…
Той кървеше обилно, несъмнено имаше мозъчно сътресение и рамото му със сигурност бе изкълчено, ако не и счупено, а питаше нея дали е добре?!
Господ обичаше този човек! И тя също…
Когато най-накрая успя да преглътне буцата от задушаващите я сълзи, стичащи се по бузите й, Беки промълви:
— Благодарение на теб съм добре.
Той премигна, после се намръщи.
— Ти плачеш?! — Каза го с толкова голяма доза недоверие, сякаш току-що му бе признала, че вярва в съществуването на еднорози.
— Да. — Тя изтри сополивия си нос с опакото на ръката си — отвратително, но нямаше друг начин. — Правя това понякога. — Далеч по-често, отколкото бе готова да признае пред някого, особено пред него.
— Не го прави.
— Нямаш право да ми казваш дали мога да плача, или не, Франк. О, дяволите да го вземат! — Въпреки че толкова много се радваше да го види буден и в състояние да говори, Беки не успя да потисне обичайния си сарказъм.
— Няма причина да лееш сълзи, жено — отвърна той и трепна, когато тя повдигна марлята да провери раната. Кървенето бе намаляло. Ейнджъл й подаде друг тампон и Беки притисна чистото парче към челото му. — Жива си, нали?