За части от секундата спусна поглед по нежните извивки на бедрата й, които леко се полюшваха, след което си наложи да се съсредоточи в една точка над главата й, докато я следваше покрай различните машини. Бил беше точно зад него, което му помогна да държи очите си далеч от трофея… така да се каже. Тъй като последното нещо, което искаше, бе приятелят му да го хване, докато гледа влюбено сестричката му.
Ставаше въпрос за гаф с епични размери. Защото изобщо не му харесваше идеята един от рокерските ботуши на Бил, номер 44, да се забие в задника му.
Щом стигнаха до първите стъклени врати, тя откачи дебел розов гащеризон от една кука на стената. Балансирайки първо на единия, после на другия крак, влезе в дрехата и вдигна ципа, преди да откачи от втора кука светлолилава плетена шапка и да я нахлузи на главата си.
Изглеждаше нелепо. И женствена. И така дяволски сладка.
Той стисна зъби и си напомни три неща. Първо, че е твърде млада за него. Второ, ако всичко вървеше по план, то независимо от това, което тя си мислеше, той щеше да й бъде шеф. И трето, беше дал обещание да не…
— Колко пари мислите да инвестирате? — Тя прекъсна мислите му, докато буташе двойните врати и излезе в преддверието.
Толкова, колкото е необходимо…
— Ще говорим за това по-късно. — Той затаи дъх в очакване да види как ще реагира на авторитетния му тон и неговия отговор. Това беше един вид тест, за да определи дали имаше надежда двамата да работят заедно.
Тя го погледна за един дълъг момент, кафявите й очи сякаш проникнаха в мозъка му, след което сви рамене.
— Както искате.
Когато Беки отвори външната врата, той отново наведе глава срещу ледения вятър. Тримата тръгнаха бавно през снега към малкото, затворено товарно ремарке, закачено зад Хамъра и Франк измъкна с вкочанените си вече от студ пръсти ключовете от джоба си. След като отвори задната врата на ремаркето, младата жена не изчака покана и скочи вътре.
Той и Бил останаха да я наблюдават как обикаля реставрирания мотоциклет, преди да клекне в близост до ауспуха.
— Сам ли свършихте цялата работа? — попита тя.
Моторът, с който беше толкова горд само преди тридесет минути, сега му изглеждаше евтин и без всякакво въображение в сравнение с нейния.
— Да — призна той и беше изумен, че всъщност се чувства нервен. Защото може би тя нямаше да се съгласи да работи с него.
— Заварките ти са много нескопосани — каза Беки, прокарвайки пръст по една от тях, като в същото време си мислеше, че в действителност е адски добър. — Но е очевидно, че си свестен механик, а точно сега аз се нуждая от един много добър такъв. Плюс това — младата жена се изправи и му намигна, — би било хубаво да имам всеки ден около себе си един голям, як сладур като теб. Една наслада за окото, когато музата ме изостави.
Франк отвори уста… но от нея не излезе нищо. Можеше само да се взира и да мига като объркан бухал.
Мамка му, нима флиртуваше с него?
Беше спасен от необходимостта да търси какъвто и да е отговор — благодаря ти, мили Боже! — когато Бил изръмжа:
— Стига, Беки! Сега не му е времето, а и Шефа определено не е твоят човек.
— Не е? — Тя повдигна вежди, като се обърна към Франк въпросително.
Най-сетне той успя да намери гласа си.
— Не. — Поклати глава, опитвайки се да преглътне буцата, заседнала в гърлото му.
— Е — жената сви рамене, напълно равнодушна от явния му отказ, — не можеш да обвиняваш едно момиче, че не е опитало. — Беки му подаде ръка. — Аз съм за, партньоре. Това означава, че дойде времето да науча точно колко мислите да инвестирате.
— Бил ще ви запознае с всички подробности. — Заобикаляйки нейния въпрос, той стисна ръката й, само за кратко, преди да я пусне, по-нетърпелив да се махне от там, отколкото му се искаше да си признае.
Тя отново направи онова нещо с накланянето на главата. Онова, което караше косата й, вързана на опашка, да се плъзне през рамото й. После се взря в него за един дълъг момент, през който Франк си помисли, че сърцето му ще изскочи направо през устата, ако бучката, заседнала в гърлото му, не му пречеше.
Тогава Беки сви рамене и каза:
— Чудесно. Продължавай да се правиш на много потаен. Изобщо не ми пука, докато можеш да плащаш в зелено.
След тези думи тя скочи от ремаркето.
Франк мръдна леко встрани, за да я наблюдава как крачи през снега до входната врата на работилницата. Веднага след като изчезна вътре, той се обърна към Бил.