Най-сетне.
Вече бе получил схващане на врата, тъй като трябваше през цялото време да я гледа отдолу нагоре.
— Това, което правим, нещата, които вършим при изпълнението на задачите, невинаги отговаря на принципите на международното право. Също като тази мисия. Освен това, има някои много, много лоши момчета навън, които биха се радвали да узнаят истинската ни самоличност.
— Но аз не познавам никакви лоши момчета — промълви тя.
— Може би не. Но ти по-добре от всеки друг знаеш как бързо се разпространяват слуховете. — Като дъщеря на един от най-богатите хора на Америка, тя щеше да краси кориците на повече от един таблоид.
— Значи искаш да ми кажеш… Какво всъщност искаш да ми кажеш? Че нашето правителство не санкционира незаконната дейност? Че вие, момчетата, сте тези, които то наема, за да я извършите?
— Кое е по-трудно да се повярва? Фактът, че нашето правителство заобикаля границите на глобалната бюрокрация или фактът, че имат доверие на мен, лудата глава от крайния квартал?
В продължение на една дълга минута тя се взираше в него, а очите й бяха пълни със сълзи, които се опитваше да преглътне. При тази гледка проклетата му язва надигна глава и отново започна да дълбае в стомаха му.
Добра работа, Бил! Държиш се като абсолютен задник!
— Никога не ме е интересувало откъде идваш, Били — прошепна тя. — Ти беше този, който имаше проблем с това.
— Добре. Както и да е. — Той поклати глава, почувствал, че трябва да срита собствения си задник заради начина, по който се държеше с нея, но просто не успя да се сдържи. — Исках да кажа, че всяка голяма държава на планетата прави точно същото нещо като нашето правителство. Само наистина най-добрите, наистина най-умните — иска ми се да вярвам, че Чичо Сам попада и в двете категории — го правят, без да оставят някакви реални доказателства за пряката си намеса. За тази цел им трябват хора като мен, мъже като Черните рицари, на които може да се доверят, че ще действат автономно и напълно дискретно. Мъже, на които може да се разчита, че ще отидат, ще свършат работата и ще изчезнат незабележимо. Мъже, на които може да се разчита, че ще отнесат в гроба всички ужасни тайни, които са научили. Както виждаш, това наистина е много просто. — Пое си дълбоко дъх, за да се успокои. — Така че, ако кажеш на някого кой наистина съм аз и какво в действителност правя, това може да доведе до моето убийство, както и на мъжете, с които работя.
Тя с мъка преглътна няколко пъти, а очите й станаха големи колкото чинийки.
— Света Дево, Били!
— Да — ъгълчето на устата му трепна при тази позната безобидна ругатня, — ти го каза.
— Много си красива в червено — каза Ейнджъл с дълбокия си дрезгав глас, след като се отдалечиха на известно разстояние от женската душкабина, надолу по трапа.
— Щом казваш. — Беки завъртя очи. — С това лице приличам на героиня от сълзлив филм.
— Щом казвам, че си красива, значи си красива. Нямам навика да лъжа моите приятели.
Тя наклони глава и погледна през рамо към ослепително красивото лице на загадъчния бивш агент на Мосад.
— Ние приятели ли сме, Ейнджъл?
— Мисля, че ти си единственият ми приятел, Беки.
Тя поклати глава и заслиза надолу по стълбите. Стъпките от големите ботуши на Ейнджъл отекваха глухо по металните плоскости зад нея, заглушавайки тихото шумолене на болничните й чехли и й напомняха, че с всяка крачка се доближава все повече до Франк. Налагаше се да потиска желанието си да се втурне да тича напред, защото, Боже, не биваше да го на прави толкова очевидно.
— Не е вярно — увери тя Ейнджъл. — Ти имаш и всички останали Рицари. Те също са твои приятели.
— Глупости! — изсумтя мъжът, преди да й посочи, че трябва да продължат надясно. — Те ме търпят. Това не е същото, като да ме харесват наистина. — И двамата се обърнаха и кимнаха на един моряк, когото/който срещнаха в тесния проход.
— И това ще стане — увери го тя. — Дай им малко време.
— Ти не се нуждаеше от време. Прие ме веднага.
Дам, точно така. Но само защото бе почувствала такава огромна жал към него.
Наложило му се бе да напусне своята страна, култура, семейството си и работата си.
Беше принуден да се подложи на цялостна операция, за да промени напълно външния си вид.
Господи, все още не можеше да си представи как се чувстваше той, когато се събудеше сутрин и се вгледаше в отражението, което не бе негово…