— Не, не — увери я лекарят. — Той получи… хм, неочаквана реакция към болкоуспокояващите. Дадох му точната доза за човек с неговите размери, но той литна високо в облаците като хвърчило и все още продължава да се рее. Случва се понякога. Има нещо общо с особеностите в метаболизма на човек, но съвсем скоро ще се приземи.
— Ооо — Франк присви устни и нацупи физиономия, което я изуми толкова, колкото и я смути, — горката ти нежна буза. — Той вдигна голямата си мазолеста длан към лицето й. — Ела, дай по-добре да я целуна!
Беки се засмя притеснено — все пак този човек би трябвало да бъде напълно непознат, а той говореше за целувка, но малка част от сърцето й се разби. Беше чакала години той да направи тази крачка и сега, когато най-накрая тя беше действителност, това нямаше значение — предвид, че главата му беше замаяна от хапчетата. Вероятно щеше да е също толкова развълнуван да целуне картоф.
Мислите й се потвърдиха от лекаря. Той се прокашля и каза:
— Моля ви, госпожице Райхарт, не му обръщайте внимание. Не знае какво говори. Господин Смит? — Отпускайки ръка, Франк бавно обърна глава върху възглавницата и замига като бухал, сякаш се опитваше да докара на фокус лекаря. — Знаете ли къде сте?
— На военноморския разрушител самолетоносачът Патън — отвърна Франк, провлачвайки с-тата като съскаща змия.
— Добре — кимна докторът. — А знаете ли защо сте тук?
— За да спася момичето и да го играя герой. — Франк се изкикоти, наистина се изкикоти. Беки не знаеше дали да се разсмее заедно с него, или да падне мъртва от сърдечен удар.
— Да — потвърди лекарят, — точно така. Но не е нужно да се притеснявате за това сега. Както можете да видите, госпожица Райхарт е жива и здрава. Тя слезе тук, за да се срещне с вас.
С непохватно завъртане на врата, сякаш главата му тежеше цял тон, Франк се обърна към нея.
— Здравейте, Ребека — промълви радушно, изражението му беше като на човек, който вижда напълно непознат.
Младата жена усети как по шията и лицето й плъзва топлина, карайки наранената й буза да тупти като втори сърдечен пулс.
— Здравейте, господин Смит — прошепна тя, с надеждата, че лицето й не отразява ужасяващия страх от мисълта, че Франк неволно може да издрънка нещо, което не трябва.
— Господин Смит — отново го повика лекарят. Франк изръмжа раздразнено и пак обърна глава върху възглавницата, този път да погледне към доктора. — Помните ли как пострадахте?
Беки затаи дъх и Ейнджъл дискретно я стисна за лакътя. Едва тогава тя осъзна, че очите й са отворени широко, колкото чинийки за пай и в действителност кършеше ръце, което я накара да се отврати от себе си. Мислено се нахока с десет различни вариации на глупачка, отпусна юмруци встрани покрай тялото си и си придаде вид, който се надяваше, че е израз на леко безразличие.
Широкото чело на Франк се набръчка, докато обмисляше въпроса на лекаря. След това прокара език по устните си, сякаш бяха безчувствени, което, като се имаше предвид състоянието му, вероятно бе вярно.
— Тежестта беше непосилно голяма — отвърна той, последната дума прозвуча почти неразбираемо. — Рамото излезе.
— Да, точно така. — Лекарят отбеляза нещо в картона му и, облекчена, Беки тихомълком изпусна въздуха, който бе задържала досега. Давайки гръб на пациента си, докторът се обърна към Ейнджъл:
— Познавателните му способности изглеждат напълно наред. Замаян е от болкоуспокояващите, мозъчното сътресение не е дало отражение. Ще продължавам да го будя на всеки час, но съм уверен, че ще…
— Студено ми е на краката — измънка Франк и тримата погледнаха към огромните му ходила, стърчащи извън леглото.
— Нямаме такива терлици, които да са достатъчно големи като за него. — Лекарят се навъси. — Ще донеса още едно одеяло.
— Той се нуждае от чорапи — обади се Беки, след това прехапа език, разбрала колко неподходящо беше. Предполагаше се, че е непознат, та тя да дава каквито и да е предложения за благосъстоянието на Франк.
— Ще отида да преровя багажа му да открия един чифт — предложи Ейнджъл и я фиксира с поглед, с който явно й заяви, че трябва да остане точно там, където се намира. Беше очевидно, че предвид замаяното му състояние не е за предпочитане да се оставя Франк сам с доктора.
Тя беше напълно съгласна с него.
— Аз ще остана при господин Смит, докато се върнеш — предложи тя, а телефонът в ъгъла иззвъня. Лекарят бързо тикна в ръцете й допълнително одеяло, преди да се спусне да вдигне слушалката.