Мили Боже, Беки, ти си безнадежден случай!
Ейнджъл влезе в стаята, а безшумните му стъпки и неговото мълчание бяха много по-страшни, отколкото ако я бе порицал строго или си бе направил шега с цялата работа. Така биха постъпили Били и останалата част от момчетата… дори и Франк. Тогава поне щеше да има основание да прояви обичайния си огнен темперамент или да му отвърне с някаква остроумна забележка, нещо от сорта, че има слабост към мъже в полусъзнание. Но нямаше представа как да се справи или да се бори с мълчаливата… присъда на Ейнджъл. Сякаш самият Свети Петър я преценяваше колко струва и отсъждаше, че е непълноценна.
Когато мъжът стигна до нея, тя се осмели да хвърли бърз поглед към красивото му лице и с изненада установи, че не намира никаква присъда там, а само един вид тъжно съчувствие.
Значи всичко е било само в нейната глава. По дяволите! Кой знае защо, това бе още по-лошо и внезапно почувства желание да излее сърцето си пред него.
— Ти… как му викате на това… си играеш с огъня. Осъзнаваш го, нали? — попита тихо той.
— Не е това, което си мислиш — увери го, след което си даде сметка колко нелепо звучи всъщност.
— Не е ли? — Той наклони глава, едната му лъскава черна вежда се изви нагоре. — Значи не си влюбена в него?
Ужасена, младата жена си пое дъх и погледна надолу към Франк, само за да открие, за нейно пълно унижение, че е мъртво заспал, челюстта му леко отпусната, широките му гърди се повдигаха и спускаха като приливна вълна.
Горещина изгори лицето й, сякаш бе застанала твърде близо до открит огън.
— Аз… аз… — Поклати глава, не можеше да опише с думи чувствата си към Франк. Уважение, копнеж, страст, безизходност… всичко това и много повече. Любов? Да, определено и това.
Ейнджъл сбърчи устни.
— Той си има друга.
— Знам. — Преглътна, сълзите, които заплашваха да се появят, сега напълниха очите й.
— Ще бъдеш наранена.
Да, и това също знаеше.
Мъжът въздъхна тежко и поклати глава, преди да застане до краката на Франк и да нахлузи на едрите му ходила чорапите, които бе донесъл.
— Трябва да отидеш да подремнеш. Брат ти ви е уредил транспорт за девет часа.
— Ейнджъл…
— Просто бъди внимателна — прекъсна я той.
Внимателна. Това не беше дума, която обикновено се отнасяше за нея, но този път реши да бъде разумна и да послуша съвета му.
— Ще бъда — обеща му, борейки се с горещите сълзи, бликнали в очите й, обърна се и се насили да върви спокойно, вместо да хукне, както краката й копнееха да направи, от лазарета.
С коя точно част от анатомията си мислиш, Беки? Ако беше мъж, разбира се, отговорът щеше да бъде „с долната глава“. Но тъй като бе жена? Коя част на тялото бе еквивалентната на тази?
Страхуваше се, че може би това е глупавото, безразсъдно, изпълнено с надежда сърце…
Пристанище Хайфа, Израел
Осемнадесет часа по-късно
— Каква е тази миризма? — попита раздразнено Ив, докато с Беки чакаха транспортното средство, което щеше да ги отведе в следващия етап от пътуването им. — Мисля, че мога я вкуся в устата си.
Трябваше да впрегне цялата си воля, за да не запуши носа си или да не повърне спагетите, които бе хапнала с такава наслада на вечеря на борда на Патън.
Единственото, което искаше в момента, бе да се сгуши на седалката в първа класа на огромен Боинг 747 със студена Мимоза в едната ръка и с маска за сън в другата. За съжаление, като имаше предвид как бяха минали последните часове, младата жена разбра, че това е почти немислимо.
Беше успяла да поспи само няколко часа в койката, която й бяха зачислили на борда на Патън, преди да бъде разтърсена и то не съвсем нежно, от Били, който я събуди и грубо й каза, че потеглят на път.
Този „път“ се оказа шест часа пътуване с хеликоптер от палубата на самолетоносача до една малка, пуста, прашна писта в средата на нищото в Египет, където се качиха на борда на нещо, което едва ли би могло да се нарече самолет за един ужасен полет до някакво поле на израелското крайбрежие. Оттам се качиха на моторница и сякаш часове наред пореха неспокойните води на Средиземно море.