Выбрать главу

— Не, не мисля, че съм кутсузлийка. Може би напоследък съм съпътствана от поредица лош късмет, но това е въпрос на лично мнение. От друга страна, аз съм изключително щастлива. Здрава съм и съм жива, нали така?

Госпожица Тейт се усмихна многозначително, но онова, което казваха очите й, бе достатъчно, за да се вледени всичко вътре в Беки. За щастие жената се въздържа да задава други проучващи въпроси.

— Е, ако медиите са харесали това — продължи тя разговора си с Рок, — мога само да се надявам, че съвсем скоро ще се наситят на цялата история. Просто искам всичко да се забрави. — Беки си пое дълбоко въздух и се усмихна на познатите миризми на моторно масло, лошо кафе и лекия ментов аромат, който се бе просмукал в тухлените стени на сградата от предишния й живот като фабрика за ментолови цигари. — О, колко е хубаво да си бъдеш у дома!

Рок се усмихна, докато крачеха по дългия коридор, свършващ с вход към огромната шир на работилницата.

— Хубаво е, че си си отново у дома, chère.

— Къде са другите? — поинтересува се Беки, когато влязоха в странно тихото огромно хале. Изви глава назад, за да огледа отворения втори етаж, където се намираха офисите и конферентната зала, и се намръщи, щом откри, че всичко е призрачно тихо.

Тогава приглушено туп, туп, туп привлече погледа й към металната стълба и младата жена плесна с ръце от възторг:

— Фъстък! — изпищя тя към гигантската сива котка, която тромаво слизаше по стълбите. — Ти тлъста, грозна топка от козина, толкова се радвам да те видя!

Котаракът се приземи с тъп звук на пода на работилницата и силно измяука в знак на поздрав, преди да започне да увива значителното си тяло около и между краката на Беки. Той вдигна поглед към нея, в жълтите очи на белязаното му лице, което само една майка би могла да обича, грееше дълбоко чувство.

Младата жена се наведе и го взе на ръце. Засмя се щастливо, когато животното включи мотора и започна да мърка толкова силно, сякаш в гърдите му боботеше реактивен двигател.

— Ти му липсваше ужасно много — заяви Рок. Той скръсти ръце и килна глава на една страна, очите му заблестяха при вида на двамата приятели.

— О, и той ми липсваше. — Тя зарови нос в петнистата козина на котарака и се намръщи, когато той й засвидетелства доста съмнителната си почит, забивайки нокти в нея.

— От това, което чух, след заминаването ти цели два дни е обикалял наоколо, мяукайки непрекъснато и е отказвал да се храни.

Беки разклати Фъстъка, за да пробва колко тежи прекалено едрото му тяло.

— Това изглежда не му е оказало значително влияние.

— О, мисля, че той бързо разбра как чудесно влияят на депресията му допълнителните порции „Фенси Фест“.

Тя се засмя и започна да чеше Фъстъка под косматата брадичка, докато жълтите му очи се обърнаха от екстаз.

— Е, къде са всички?

— Стейди, Мак и Кристиан са все още на мисия. Ози е на някакъв хакерски фестивал или на фестивал на компютърните маниаци, или нещо такова. Призрака точно се върна от мисия и като разбра, че си жива и здрава, веднага се запъти към Северна Каролина да си играе на женен мъж — можеш ли да си представиш? Ванеса е във Вашингтон, довършва някаква консултантска работа за Агенцията. Дан Ман се е скрил под Бог знае каква мръсна, гадна скала. А твоите трима герои все още не са пристигнали. Имали са закъснение и са кацнали на Големите езера около час, след като вие се приземихте на О’Хара. Тяхното ОВП е приблизително… — той погледна часовника си и се усмихна, когато глухо изсвирване проникна през дебелите тухли на западната стена на работилницата — точно сега.

Той тръгна към големия червен бутон, монтиран високо горе между нейния подвижен шкаф за инструменти с десет чекмеджета и металната стълба, водеща към втория етаж. Удари го силно с длан, прозвуча кратка аларма и западната стена започна бавно да се плъзга надясно.

Без значение колко дълго време работеше в „Черните рицари“ АД, Беки се съмняваше, че някога ще свикне с тази зловеща гледка. Нещо като „Къщата на Ашър“17.

— Защо се прибират през тунела на Батман? — попита тя, имайки предвид тайния тунел за бягство, който започваше от работилницата за мотоциклети, продължаваше под река Чикаго и извеждаше на един паркинг на две пресечки оттук.

вернуться

17

„Къщата на Ашър“ — американски филм на ужасите (1960 г.) по разказа на Едгар Алън По „Падането на къщата на Ашър“. — Б.пр.