Което, за съжаление, може би беше вярно. Някой винаги идваше с голямата пара — залагаха всичко, което имаха и дори много повече от това — когато животът на любимия човек беше в опасност.
— Така че — каза той, като застана до нея, оглеждайки я от горе до долу, от което по гръбнака й се втурнаха тръпки от отвращение, — отиваме Сомалия сега.
И тя се закле, че ще погълне собствения си език, преди някога да си помисли за следващите думи — защото в продължение на три и половина много дълги години онзи голям задник изобщо не й обърна внимание, въпреки че тя бе малко влюбена в него… е, добре де, много влюбена в него. Но всичко се свеждаше до това… тя имаше нужда от Франк.
Защото, както винаги я беше уверявал, че ще се случи, бе успяла да попадне в една голяма, воняща купчина от неприятности, от която нямаше надежда за бягство.
Мразеше, когато този човек се окажеше прав.
Конферентната зала на флотския разрушител, самолетоносач Патън
Шест дни по-късно
Франк много мразеше, когато се окажеше прав.
— Е, Бил — каза той и за пореден път прехвърли подробния план за спасяването на Беки и Ив. Не би позволил нещо в тази операция да се обърка, не и когато живота на Беки бе заложен на карта. — Изглежда малката ти сестра най-накрая цопна в една голяма, воняща купчина от неприятности. Винаги съм знаел, че това ще се случи един ден.
Подпрял обутите си в кафяви кубинки крака на конферентната маса, Бил спокойно четеше поомачкан екземпляр на „Гроздовете на гнева“, все едно в момента малката му сестричка не се намираше в ръцете на въоръжени сомалийски пирати.
Просто невероятно!
Но Бил си беше такъв. Копелето беше самото олицетворение на спокойствието — винаги, дори когато бе затънал до гуша в жиците на взривно устройство. Ето защо два часа, след като Франк реши да отвори собствена частна работилница, той назначи Бил от Alpha Platoon6. Командващият офицер на Alpha още не можеше да му прости тази негова малка маневра, но Франк изобщо не го интересуваше, тъй като в рамките на специалните части беше общоизвестен факт, че никой не може да се справя по-добре от Дивия Бил Райхарт с нещата, които предизвикваха експлозия. А Франк не признаваше нищо по-добро от абсолютно най-добрите мъже — елита на елита — за Черните рицари АД.
— Тя не се е изпречила нарочно на пътя на сомалийските пирати, Шефе — промърмори Бил, близна пръст и прелисти страницата.
— Не ме интересува дали е нарочно, или не. — Той едва не получи удар, когато думите извикаха в съзнанието му образа на Беки в жестоките ръце на тези безмилостни главорези. — Но е факт, че трябваше да предвиди това, преди да пътува в тази част на света.
— Водите на Сейшелиш се считат за сигурни. Пиратите никога не са нападали кораб близо до остров Асумпсион, ето защо с основание може да се приеме, че жените са смятали, че ще са в пълна безопасност — изръмжа Ямин Агаси.
Франк погледна към едно от най-новите попълнения на Черните рицари и не за първи път усети тръпката на страх, плъзнала по гръбнака му. Как можеше да се вярва на човек, който знаеше, че прилагателното име на Сейшелите е Сейшелиш?
И ни най-малко не му помагаше в случая това, че Беки бе нарекла Агаси „Ейнджъл“, защото лицето на мъжа бе толкова съвършено, че изглеждаше почти неземно. Разбира се, пластичните операции, през които бе преминал след бягството си от израелския Мосад и преди Чичо Сам да реши да го скрие при Франк в „Черните рицари“, без съмнение имаха нещо общо с перфектните му черти.
Проклет хубавец!
Което само напомни на Франк за всички други проклети хубавци, които работеха за него. Тези, които бяха по задачи, когато получиха обаждането за откуп на Беки, и се наложи да хване следващия курс на самолетоносача Патън само с Бил и ШН — сърдечно и мило военно съкращение на шибан новобранец.
— Да, във водите на Сейшелиш — той изрично наблегна на думата — никога досега не е имало пиратски нападения, но военни кораби от цял свят увеличиха патрулирането и обезпечаването на търговските маршрути в тесния като гърло на бутилка Аденски залив и всеки, който има поне малко мозък, може да се досети, че това е подгонило пиратите още по на юг от Африканския рог. Така че очевидно е било само въпрос на време във водите около Сейшелиш и Мадагаскар да започне пиратска дейност.
Хм, само защото не знаеше прилагателното име на Сейшелските острови, не означаваше непременно, че е пълен идиот. Той знаеше забележително много за доста неща, въпреки че неговият речник — щедро изпъстрен с многобройни ругатни — по принцип сочеше друго.