Выбрать главу

— Ще се срещна с Ив при Далила — извика тя през рамо, докато удряше копчето за повикване на асансьора. Вратите му се отвориха със звън и тя скочи вътре, сякаш демони я преследваха по петите.

Бил поклати глава и погледна обърканите лица на другите Рицари.

— Какво й става? — Въпросът му беше посрещнат с поредица от свиване на рамене.

* * *

— Далила! Uno más! — изграчи Беки, усмихна се накриво и махна с пръст към пищната червенокоса жена, работеща зад бара. Последната дума прозвуча по-скоро като мош и Ив потисна кикота си.

След малко колебание барманката отново напълни чашките, кафявата течност заискри като ахат в слабата светлина на бара.

Беки вдигна своята и Ив се зачуди за какво щяха да пият този път. Вече бяха минали през здраве, щастие, благоденствие, световен мир и всички други обичайни тостове.

— За твоя субер… сутер… — Беки направи гримаса, което накара Ив отново да се изкиска — … супер сладък клин.

— Наздраве — Ив се чукна с Беки и обърна питието на екс, изсъска през зъби, когато течността опари стомаха й. Тръшна стъклената чашка върху плота и с олюляване се обърна към приятелката си. — Коленете ми са още целите в рани. Не мога да понасям гледката им, затова полата отпада. С дънки е прекалено болезнено, което означава… — махна с ръка във въздуха, — или клин, или нищо. Избрах клина.

Беки я погледна съчувствено, облегна лакът на бара и подпря с длан бузата си.

— Можеш ли да повярваш, че сме били държани като заложници от пирати? Сега всичко ми изглежда като сън.

— Кошмар искаш да кажеш. И като говорим за…

— Не казвай нищо. — Беки вдигна ръка. — Онази нощ имах необичайно преживяване. Изтичах в коридора със зареден пистолет.

— Иска ми се да имах пистолет — заяви Ив разгорещено. Може би тогава нямаше да се чувства толкова уплашена през цялото време. Може би тогава щеше да може да изтрие спомените за онези ужасни шест дни от нейния страдащ от безсъние мозък. — Също така искам да започна курс по самоотбрана.

— Ще пия за това. Далила! — Беки се усмихна безгрижно и отново размаха пръст. — Uno mosh!

— О, не — Ив поклати глава, почувства как последните четири евтини уискита се разплискаха в корема й, щом скочи от столчето. — Ако изпия още едно, ще се издрайфам.

— Хехехе. Ши… шикозната — Беки хлъцна, — и тол… толкова… изискана Ив Ейдънс каза издрайфам.

— Така е думата, нали? — Тя се огледа объркано, изненадана да види толкова много кожа, татуировки, бради…

Къде съм, за бога?

А, да. Рокерски бар, в източния край на града.

Тя, Ив Ейдънс, кралицата на Бергдорф, се беше напила с евтино уиски в най-долнопробния бар, пълен с най-страшните типове и слушаше най-ужасните песни на Деф Лепърд. Всеки път, когато чуеше някое от техните парчета, единственото, за което можеше да мисли, беше потни, миризливи крака.

Гадост!

Нещо трябваше да се направи. Веднага.

Олюлявайки се леко, отиде до джубокса, извади от джоба си две банкноти и след като ги приглади на ръба на машината, ги пъхна в процепа. И въпреки че „Червената Далила“ беше долнопробен бар, Ив с удоволствие установи, че джубоксът е от модерните, свързан с интернет, така че можеше да си избере някоя песен по нейно желание.

И какво беше нейното желание?

Ами, Чака Кан, разбира се!

Стой и гледай, Бриджит Джоунс!

Плати допълнителна такса, за да може нейната песен да бъде изпълнена преди другите, които чакаха в музикалната редица, обърна се и се отдалечи от джубокса, полюшвайки ханш и размахвайки ръце във въздуха, когато силната музика гръмна от огромните високоговорители, висящи във всеки ъгъл на бара.

— Аз съм като всяка жена — запя на висок глас и махна на Беки да се присъедини към нея на дансинга, ъъъ… тя погледна надолу към краката си и натрошените фъстъчени черупки под тях. Може би това не беше дансингът, но беше най-голямото свободно пространство, а това бе всичко, което й бе необходимо, за да танцува.

Беки енергично поклати глава, но Ив бързо реши, че не може да й позволи да пропусне това. На Чака човек трябваше задължително да танцува.

Изтича до приятелката си и се опита да я издърпа от столчето, което се оказа много по-трудно, отколкото някога си бе представяла. Жената беше дребна, но силна.

— По-добре иди танцувай — каза червенокосата барманка на Беки, — защото следващия един час няма да получиш питие.