— Боже мили, Беки!
— Знам! И за да станат нещата още по-… още по-лоши, разбрах, че Франк си е мислил, че ще умре днес… така че… дам, това обяснява всичко.
— Какво? — Въобразяваше ли си или наистина бе задала въпроса безброй пъти в този разговор?
— Според Мишел, между другото, това е името й — Мишел, също като в песента на Бийтълс „Michelle ma Belle“, и тя е, Ив…
— Говориш пълни безсмислици.
— Belle. Красива. Тя е толкова красива.
— Беки, в момента това няма нищо общо с онова, за което говорехме. — Ив не беше сигурна дали тя, или Беки е много пияна, но това беше един от най-трудните разговори, които се опитваше да следва. — Защо Франк е мислил, че ще умре днес?
— Ъ-ъ, да, хм… защото го е правил веднъж и преди.
— Какво е правил веднъж и преди?
— Да умре. Слушаш ли ме изобщо?
— Опитвам се. — Господ й беше свидетел, че се опитваше, но…
— Предполагам, че има някаква странна алергия или нещо подобно. Имал е лоша реакция към упойката и преди, което е довело до смъртта му, но са успели да го върнат. Затова е бил убеден, че няма да преживее днешната операция и поради тази причина той… ние… о, по дяволите! — Беки покри лицето си с ръце, давейки се в ридания.
Исусе Христе, и Ив досега си бе мислила, че нейният любовен живот е пълна катастрофа.
— Налага се да напусна — заяви Беки след няколко минути. — Не мога да го срещам всеки ден и да знам, че спи през няколко врати от мен… — Гласът й се пречупи, но този път тя не се поддаде на скръбта, не позволи на нито една сълза да падне повече.
Това беше типично за Беки, оставете я десет минути да се разпадне на части, преди да се съвземе и гордо да изправи глава. Тази жена даваше нов смисъл на фразата „твърда като камък“.
— Но ти обичаш твоята работа?!
— Знам. Но просто… не мога да го направя.
Ив не беше сигурна, че иска да знае отговора на следващия въпрос, но го зададе, така или иначе:
— Обичаш ли го?
Когато Беки срещна погледа й, на Ив й стана съвсем ясно.
— Обичам го — призна Беки и въздъхна толкова силно, че след това заприлича на циркова шатра след представлението. — Обичам го повече от три години, но това няма никакво значение. Сега ми стана ясно, че нямаме бъдеще заедно.
Ив не можеше да не се съгласи с това заключение. Не познаваше Франк Найт много добре, но беше слушала достатъчно за него, за да знае, че той не е от мъжете, които ще изоставят сина си и жената, която обича, заради сексапилната си млада шефка. Или той беше неин шеф? Всичко беше много объркващо. Но независимо от това кой на кого беше шеф, Ив все още беше изненадана, че той се бе поддал на прелъстяването на Беки. Просто не изглеждаше такъв тип, особено като се има предвид всичко, което Беки й бе разказвала за него.
Разбира се, когато се сблъскваха със смъртта, хората вършеха странни неща.
— Отивам до тоалетната — обяви внезапно Беки.
— Ще дойда с…
— Не! — махна с ръка Беки, когато приятелката й започна да се изправя. — Добре съм. Нямам нужда от свидетели, когато пишкам, повръщам или се опитвам да оправя онова, което е останало от грима ми. Особено като се има предвид, че нямам представа в какъв ред ще се случат тези неща.
Ив кимна и проследи как най-добрата й приятелка се запрепъва към дългия мрачен коридор, който водеше към тоалетните и задната врата.
Бедната Беки, помисли си тя и сърцето я заболя за приятелката й.
Господин Бейзболна шапка се обърна и също проследи Беки от новата си позиция до бара, и Ив изправи гръб, опитвайки се да различи частично скритите черти на лицето му.
ЦРУ? Наистина ли?
Мили Боже, имаше ли някой, който в днешно време да изглежда така, че човек да може да познае професията му.
Тя го наблюдава с любопитство в продължение на няколко минути, преди да вземе решение да отиде и да се запознае с него — никога не беше виждала жив истински агент на ЦРУ, без значение бивш или не. Тромаво се изправи в сепарето и нейното движение привлече вниманието му. За миг нещо горещо и пресметливо проблесна в очите му. Каквото и да бе, то я накара да остане като закована на място и стреснато да сложи ръка върху гърлото си. Тогава лека усмивка докосна устните му и Ив се запита дали осветлението на бара не беше виновно, че за част от секундата симпатичното му красиво лице й се бе сторило жестоко и смъртоносно опасно.
Тя направи крачка към него, но преди да успее да направи втора, нещо в коридора привлече погледа му. Той скочи от столчето, при което бирата му падна. В следващия миг вече се носеше по тъмния коридор към мръсните тоалетни. За секунда Ив остана да стърчи там, загледана изумена в счупената бутилка и разлятата течност, образуваща пяна върху дървения под, наблюдавайки как две фъстъчени черупки, уловени от бирата, за кратко се превърнаха в малки кафяви лодки, весело плаващи по своя път през прашните дъски. Тогава изведнъж умът й реализира какво беше видяла и тя се втурна след господин Бейзболна шапка, без да обръща внимание, че барът се завъртя около нея и краката й бяха странно тромави, сякаш влачеха по една наковалня след себе си.