Това беше първият път, когато го признаваше на глас. Първият път, когато наистина го признаваше пред себе си.
„И истината ще ви направи свободни“. Който и да бе измислил тази велика глупост, беше шибан идиот, защото сега, когато истината излезе наяве — просто увисна във въздуха, като прани гащи на простор в гореща петъчна вечер — той се почувства много по-зле. Тъй като Шел щеше да се почувства зле и понеже беше…
— Тогава какъв е проблемът?
Изгледа я изумен.
— Знаеш какъв е проблемът. Тя е на двайсет и шест!
— Е, и? — Шел сви рамене. — Последният път, когато проверих, двайсет и шест официално се счита за много над възрастта за пълнолетие във всеки един от щатите.
И слава богу, защото дори двайсет и шест да не беше пълнолетна възраст, не мислеше, че щеше да бъде в състояние да устои на Беки нощес. Не и когато съблече дрехите си и застана пред него напълно гола и…
Не, тя не беше гола. „Гол“ беше начин да се опише всеки Сульо и Пульо без дрехи. Когато този някой съблече всички дрехи, той е гол — с космат задник, безформени колене и сбръчкани топки, висящи така, че да ги види цял свят. Но Беки… човече, Беки беше гола.
Прекрасно, перфектно, артистично гола.
О, мътните да ме вземат!
Какво, по дяволите, си мислеше той? Какво, по дяволите, трябваше да си мисли Шел за него сега?
— Нима забрави моето обещание? — извика, след това се сепна, когато Франклин се размърда в съня си и затърси палеца на ръката си. Когато го намери, малкото момченце пъхна пръст в меката си ангелска устичка и с доволна въздишка заспа отново.
— Не съм забравила нито една дума, която някога си ми казвал — прошепна Шел и подпъхна тънкото болнично одеяло под здравите малки раменца на Франклин. — Но нямам представа за какво говориш сега.
— Обещах ти, че няма да бъда като него и, Бога ми, няма да го направя! Отказвам!
— О, Боже… Франк, моля те, спри с тези глупости!
— Обещах, че няма да бъда като татко и аз не…
— Чакай! — Тя вдигна ръка и го прекъсна. — Поспри за минутка! Какво общо има това, че обичаш Беки, с обещанието да не бъдеш като баща ни?
— Защото тя е толкова по-млада от мен и е толкова…
— Приятелките на татко — Шел направи кавички с пръсти и завъртя очи — са били млади?
Франк свъси лице и кимна. Разбира се, че бяха млади…
— Никога не си ми го казвал.
Не е ли? Е…
— Колко бяха млади? Не… — Тя отново вдигна ръка и поклати глава. — Няма значение. Не искам да знам. Ненавиждам вече този задник с цялото си сърце. Няма нужда да доливам още масло в огъня.
— Тогава какво имаше предвид, когато ме накара да дам това обещание?
Погледът, който му хвърли, му даде ясно да разбере, че се съмнява в психическото му здраве.
— Имах предвид, че искам да се закълнеш, че като пораснеш, като станеш мъж, ще си намериш някоя, която да те обича. Някоя, на която можеш да подариш сърцето си, без да поглеждаш назад, без да съжаляваш. Някоя, на която да нямаш желание да изневеряваш. Исках да кажа, че трябва да бъдеш добър човек. Добър съпруг. И добър баща, ако някога се стигне до това.
— Да, разбрах го. Но аз мислех, че имаш конкретно предвид неговата склонност към по-млади жени.
Тя го плесна по главата.
— Ауч! За какво беше това?
— Защото си глупак! Защо да те карам да обещаваш да не излизаш с по-млади жени? Това е абсурдно!
— Бях само на дванайсет, Шел! — промърмори той в своя защита и разтри мястото, където го беше ударила. — Пфу, не мислиш ли, че трябва да проявяваш повече съчувствие към човек, който току-що е опериран?
— Не изпитвам никакво съчувствие към глупаци, независимо дали са току-що оперирани, или не!
За миг и двамата потънаха в мълчание, докато обмисляха последиците от едно обещание, дадено между две деца, брат и сестра, които нямаха на кого другиго да разчитат, освен един на друг, след като баща им изчезна и майка им реши да скрие срама си зад редица бутилки с водка.
Накрая Шел наруши тишината.
— И така, освен твоята глупава заблуда по отношение на обещанието, което ми даде, има ли нещо друго, което те спира да коленичиш и да помолиш прекрасната Ребека Райхарт да те обича, докато смъртта ви раздели, амин?
— Някоя от песните на Ранди Травис ли цитираш?
— Може би.
— Къде сбърках? — Той погледна към тавана и се усмихна, когато сестра му го ощипа по ръката.