— Аз харесвам повече кънтри, ти пък рокендрол. Какво лошо има в това?
— По дяволите, мисля, че повече ми хареса, когато цитира стария Ранди.
— О, аз не се преструвам като теб, че не обичам Дони и Мари. Спомням си, че имаше плакат на Мари Озмънд в естествени размери, залепен на тавана. Какво правеше той там, Франк? — Шел запърха с мигли толкова пламенно, че той се притесни, че може да започне да ги губи.
— Отвратителна си! — промърмори той.
Шел се изкиска така, както само малка сестра се киска, когато хване натясно големия си брат. После попита:
— Е, и? Какво те спира?
— Спира ме от какво?
— Уф, ама и вие мъжете сте едни… хич ви няма. Добре, тогава ще се изразя по друг начин. Проблемът при вас мъжете е, че никога не следите внимателно разговора. И така, какво те спира да паднеш на коляно и да признаеш любовта си на Беки?
— Не е вярно, че не можем да следим внимателно разговори — отвърна той, защитавайки всички мъже на планетата. — Просто сме линейни събеседници — можем да следваме само една посока на разговора. Отклоним ли се от посоката, ни отнема известно време, докато се преориентираме.
— Просто отговори на проклетия въпрос!
— Какво ме спира да падна на коляно?
Тя кимна.
— Болни колене? — предложи той.
Шел скръсти ръце пред гърдите си във възмутена поза, която владееше до съвършенство още от детството си, и се втренчи в него с наклонена настрани глава, докато той обмисляше въпроса.
Какво ме спира? Какво ме спира сега, когато…
И изведнъж, като мълния от ясно небе, го порази отговорът. Погледна към сестра си с отворена от изненада уста.
— Ами… нищо, предполагам. Аз…
Мамка му! Нищо не стоеше на пътя му. Нищо не му пречеше в крайна сметка да грабне единствената жена, която някога бе успяла да докосне измъченото му сърце, единствената жена, с която можеше да си представи, че върви към олтара, единствената жена, която можеше да види бременна с децата му, единствената жена, която можеше да погледне и да си представи, че остарява с нея…
Мамка му, мамка му, мамка му!
Значи все още можеше да бъде изненадан, защото изведнъж вселената — под формата на любимата му сестра — току-що му даде единственото нещо, което някога бе желал, единственото нещо, за което никога не се бе осмелявал да мечтае, че може да бъде негово.
Шел се засмя при вида на шока, надеждата и искрената радост, изписали се на лицето му.
— Бях започнал да мисля, че няма да преживея този ден. — Тя стисна ръката му и той беше толкова въодушевен, че я притегли към гърдите си и я прегърна здраво. По дяволите болката в рамото му, едва я усети. — О, човече, Шел — шептеше отново и отново.
— О, Франк — промърмори тя и звучно го млясна по ухото. — Толкова се радвам за теб! — Отдръпна се, за да го погледне и му се усмихна. — Аз действително я харесвам, знаеш ли? Искам да кажа, че току-що се запознах с нея, тя изглежда наистина смела. — Направи гримаса. — Ще й се наложи да се примири с теб.
— Тя е страхотна, Шел. Толкова е умна, талантлива и мила. Тя храни котката си дяволски много и е твърде любопитна, но има най-голямото сърце и е толкова безразсъдно смела, че това ме убива и… Какво?
Шел клатеше глава и се смееше.
— Ти наистина си влюбен, нали?
— Да — въздъхна той и се почувства така, сякаш земята беше променила орбитата си и се беше приближила към слънцето. Изведнъж всичко беше по-топло, по-ярко… — Наистина съм влюбен!
— Хей, вие двамата, за какво сте се ухили така? — попита Бил, отваряйки с рамо вратата на болничната стая, в ръцете си държеше картонена кутия, пълна с чаши кафе от Старбъкс и торба с току-що изпечени кифлички с боровинково сладко.
И отново бе поразен от гледката на Мишел.
Мамка му, през цялото време той и останалите Рицари си мислеха, че Шефа ходи тайно в Линкълн парк, за да се види с някоя, приличаща на Памела Андерсън мацка, докато в действителност човекът е посещавал сестра си. Това беше толкова абсурдно, че не можа да се въздържи и се ухили широко.
Разбира се, това сега обясняваше леката усмивка, която цъфваше на устните на Рок всеки път, щом станеше въпрос за любовницата на Шефа. Рок беше единственият Рицар, който познаваше Шефа още преди основаването на „Черните рицари“ АД… и хитрият кучи син очевидно през цялото време много добре е знаел коя всъщност е Мишел.