Бил погледна към Рок и си обеща, че ще му даде да разбере на потайното копеле, задето бе правил всички тях на глупаци…
— Това е нещо между брат и сестра — обясни Мишел и на Бил му се наложи да си припомни какво точно бе попитал. О, да. Беше попитал за какво са се ухилили така.
— Уф, разбирам — изсумтя той. Младата жена го дари с топла усмивка на благодарност, когато й подаде голямата шоколадова мока с много мляко и допълнително разбита сметана. Жената обичаше кафето сладко. Бог да й е на помощ, ако някога дойде да посети тяхната работилница. Той отвори капака на собствената си чаша и духна парата, излизаща от горещата течност. — Само че нещата между брат и сестра, които споделяме с Беки, обикновено завършват с обиди, леки наранявания или крещящи обещания за възмездие.
— О, и ние с Франк доста често имаме подобни моменти.
Бил се обърна към Шефа и огледа чудовищната синя гипсова превръзка, която обгръщаше горната половина на тялото му от кръста до раменете и държеше неподвижна едната му ръка под неестествен ъгъл далеч от тялото. Хирургът беше казал, че това е „специален гипс“ или „специална превръзка“, или нещо такова. На Бил му беше все едно как се нарича, но си помисли, че това изглежда като идея на някой маниак за медицинско мъчение.
— И кога ще ти позволят да се махнеш оттук, Шефе? — Той бръкна в торбата, извади една кифличка и я постави в лакомо протегнатите пръсти на Шефа.
Нещо за ядене бе първото, което огромният мъж беше поискал след излизане от упойката.
Е, това не беше съвсем вярно. Според сестрата, първото нещо, за което Шефа бе попитал, беше Беки и това напълно изненада Бил. Не можеше да не си зададе въпроса дали нещата между Шефа и сестра му се бяха променили след онзи малък разговор, който бе имал с него, когато се върна обратно в Комплекса.
Надяваше се да е така.
Защото въпреки малкия й флирт с Ейнджъл, Бил знаеше, че Шефа е единственият мъж на планетата, който можеше да я направи истински щастлива, тъй като се оказа, че Шефа е единственият човек на планетата с достатъчно смелост, за да не се уплаши от една жена с особени таланти и… ъ-ъ… да го наречем силен дух.
Да не говорим, че Шефа беше единственият мъж, в когото Беки се влюби…
О, тя се опита да го скрие и успя — от другите момчета. Но по-големият брат знаеше кога малката му сестричка получаваше онзи особен поглед в очите. А тя имаше този особен поглед в очите си от първия ден, в който той я представи на Шефа.
— Казаха, че трябва да остана тук и тази нощ — отвърна Франк с пълна уста. — Трябвало да ме държат под око, заради болкоуспокояващите.
— Може би е…
Отнякъде звънна телефон — разнесоха се първите тактове на песента „Не се страхувай от смъртта“ на Блу Ойстър Култ.
— Това е моят — каза Шефа и Бил се засмя. Помисли си, че ако трябва да има зет, Франк Найт беше наистина много добър избор. — Къде са ми панталоните? — попита той.
— Тук. — Мишел прекоси малката болнична стая, отвори гардеробчето и извади износените му дънки. Бръкна в задния джоб, измъкна мобилния и му го подхвърли. Въпреки че бе замаян от медикаментите, рефлексите на Шефа си оставаха като на котка. Той хвана телефона с една ръка, натисна бутона със зелената слушалка и вдигна апарата до ухото си.
— Дявол да го вземе! Даган Золнер, чудех се кога ще се сетиш да ни се обадиш… какво?
Бил се намръщи, когато погледът на Шефа се изостри и изражението му стана убийствено. Инстинктивно посегна, за да се увери, че неговият Зиг е на мястото си в кобура на кръста му, защото много добре познаваше това изражение на Шефа — обикновено то се появяваше, когато бяха затънали до шия в неприятности с лошите момчета.
— По дяволите! — изкрещя Шефа и изведнъж всичко се случи едновременно. Франклин се събуди и започна да плаче, Шефа изтръгна инфузионната игла от ръката си и скочи от леглото, Рок попита: „Какво става?“, докато проверяваше дали и двата му допълнителни пълнителя бяха пълни, и телефона на Бил започна да вибрира в джоба му.
Извади го, погледна номера на повикващия и повдигна вежди. Въпреки че не искаше да си го признае, той беше в очакване на този разговор, но сега не беше най-подходящият момент.
— Какво? — извика нетърпеливо, докато наблюдаваше как Шефа избута настрани Мишел и започна да се опитва да обуе дънките си само с едната ръка.
— Били? — задавеният глас на Ив прозвуча през слушалката. — Той… о, Боже! Той отвлече Беки!