Шариф не можеше да повярва колко лесно стана всичко.
Да грабне Беки беше толкова просто. Само трябваше да я изчака да излезе от безопасността на затворения с висока ограда Комплекс, в който живееше, да я последва в градския автобус, който се влачеше в натоварения трафик през задръстените с коли улици на Чикаго, да се крие в мъжката тоалетна на онзи занемарен бар, докато тя се наливаше с евтино уиски и да чака момента, когато тя ще се извини и ще се отправи към тоалетната — защото в крайна сметка винаги идваше момент, в който дамите се извиняваха и се отправяха към тоалетната.
Да я зашемети с електрошоковия пистолет беше детска игра — тя дори не го забеляза, когато той се измъкна от мъжката тоалетна.
Бързо я сграбчи, притисна металните електроди отстрани до шията й и натисна спусъка, преди тя изобщо да разбере какво става. Разбира се, грешката му беше в това, че не знаеше какво този мощен заряд ще причини на дребната, пияна жена. Вместо да я парализира, електрошокът я беше накарал да изгуби съзнание.
И все пак, той вярваше, че всичко бе минало гладко.
Това, че беше в безсъзнание, със сигурност направи нещата по-лесни за него, тъй като бързо я метна на рамо и я напъха в багажника на взетия под наем автомобил. Автомобилът, който успя да си осигури благодарение на откраднатия паспорт, който баща му гордо му беше подал, преди Шариф да напусне къщата в Сейнт Айвс. Освен това, състоянието й на безсъзнание реши проблема с прехвърлянето й от багажника в ужасно малката му стая, която нае в долнопробен мотел на един от изходите в южната част на града. Просто спря пред вратата, отвори багажника, метна отгоре й избелялата завивка, която взе от двойното мотелско легло и я пренесе вътре.
Никой не му обърна внимание.
Което беше една от трите причини, поради които бе избрал именно този мотел — местоположението му в район, където женските писъци бяха обичайно нещо и на никой не правеха впечатление. Втората причина бе леглото с метална конструкция. То бе абсолютно перфектно за това, което имаше предвид. И третата причина се намираше от другата страна на улицата в бензиностанцията. Групата зле облечени улични гангстери несъмнено щяха да му продадат коктейла от наркотици, който щеше да му трябва, за да направи мъчението й дълго, дълго, дълго…
О, Беки Райхарт щеше да го моли да я убие, преди да е приключил с нея! Щеше да го умолява за това!
— Сега ще се позабавляваме двамата с теб — обеща й той, докато затягаше здраво и последното въже около тънката й китка. Тъй като все още бе в безсъзнание, никак не бе трудно да я просне на покрития с петна матрак и да я завърже.
Така че всичко се нареди по най-добрия начин, с изключение на…
Намръщено погледна блузката и тесните й дънки.
Малкото усилие да я чака да се събуди най-сетне, така че да може да се наслаждава на страха, болката и гнева в тъмните й очи, щеше да е много по-приятно, ако тя беше гола, за да може да съзерцава белите й гърди и стройните й бедра.
Но не посмя да я развърже, а дори и да го направеше, все пак не бе в състояние да я съблече само с една ръка.
Оглеждайки стаята, разбра, че е забравил един много важен инструмент. Нещо, което би могло да се използва, за да разреже дрехите й.
Дяволите да го вземат! Обикновено не беше толкова разсеян, обикновено се убеждаваше, че всичко е готово и на мястото си, преди да се впусне в някоя задача, но сега беше трескав и отпаднал, което явно нарушаваше умствените му процеси.
Е, станалото, станало. Трябваше да намери начин да реши проблема.
Една ножица би била идеално решение. Може би нямаше да му достави такова удоволствие като ножа, но така много по-лесно би се справил с една ръка.
Поклащайки разочаровано глава, отиде до мръсния прозорец и отмести прашните щори. Оглеждайки западналата бензиностанция от другата страна на улицата, той се запита, какви са шансовете да има ножици там. Петдесет на петдесет реши, когато погледът му попадна на групата хулигани, насядали безгрижно върху нащърбения бордюр.
Така или иначе, трябваше да отиде да си осигури дрога. Малко ангелски прах, който да държи члена му твърд и съзнанието му ясно, за да може да се наслади на всяка прекрасна минута от страданието на Беки Райхарт. И докато беше навън да свърши тази работа, щеше да отскочи и до магазинчето на бензиностанцията и да намери нещо, което можеше да използва, за да разреже дрехите й.
Поглеждайки за последен път към красивата си малка пленничка, той се усмихна.