Нямаше никакво желание да помръдне дори едно-едничко мускулче.
Но, разбира се, трябваше да направи всички тези неща и то колкото се може по-скоро, защото усещаше езика си сякаш е облечен във вълнен чорап. Трябваше й глътка вода. Веднага. В противен случай щеше да изсъхне и да се превърне в Беки стафидата.
— Уф — продължи да държи очите си плътно затворени, — това е най-лошия махмурлук в световната история. — По скалата от 1 до 10 този махмурлук беше твърдо 11.
Не поемай риска, ако не си готова за последствията, сестричке. Такъв беше мъдрият съвет на Били на двайсет и първия й рожден ден, когато за първи път беше пила повече от една малка чашка. Едва се удържа да не го убие тогава. Сега реши, че е по-добре да убие себе си. Просто да приключи със страданията. Разбира се, ако организмът й не получеше съвсем скоро малко вода, тялото й щеше да свърши тази работа вместо нея и край.
— Леле, как Дан успява да се справи с това всеки ден, не мога да проумея — каза тя и се намръщи, когато звукът на собствения й глас накара малките демони, блъскащи в главата й, да сменят чуковете с кирки.
„Вода!“ — отново изкрещя тялото й и тя вече не можеше да пренебрегне мъчителната жажда, която караше гърлото й да я боли, сякаш е погълнала всичкия пясък на Северно Авеню Бийч.
— Добре, добре — мърморейки си под нос се надигна…
Хм, не го направи. Не можеше.
Отвори очи и първото нещо, което размазаният й поглед срещна, беше огромно петно от вода върху мръсен, напукан таван.
Къде, по дяволите…
И тогава приливната вълна на спомените бурно се втурна през замъгления й мозък.
Беше при Далила и току-що бе излязла от дамската тоалетна, когато през облаците миризма на вкисната бира, силно уиски и дървени стърготини, усети познат мирис. Това беше афтършейв с изумителен и необичаен аромат, който поради някаква причина накара кожата й да настръхне.
Отне й всичко на всичко половин секунда, за да си спомни къде преди бе помирисвала този особен одеколон и това очевидно беше с половин секунда много по-дълго, защото след това експлодира като свръхнова. Подобно на умираща звезда, всяка частица от нейното същество се бе свила до една точка на остра болка, преди да експлодира в следващия миг. Бам!
И после… светлините угаснаха. Нищо.
Сега беше в някаква мръсна мотелска стая, тъй като голямото двойно легло, малкият прозорец и евтините шперплатови мебели подсказваха именно това. Да не говорим за задушливата миризма на застоял цигарен дим, смесена с тази на потни тела и… уф, това определено беше миризмата на секс, добавена към вонята на урина.
О, да, и кулминацията на цялата тази катастрофална ситуация бе, че лежеше овързана като пуйка за Деня на благодарността.
Шариф, задник такъв!
Щеше да го изкрещи в грозното му лице, ако беше в стаята. Но той не беше.
Не че се оплакваше. По дяволите, не!
Защото, да речем, ако по някаква случайност, успееше да го прегази градски автобус или го застреляше банда от латиноси, обитаваща южните покрайнини на града, тя нямаше да положи усилие да пролее нито една сълза. Разбира се, това би било твърде лесно, а и с нейния късмет напоследък със сигурност нещата нямаше да се развият в посоката, която тя желаеше.
Така че… да, вероятно той беше някъде, където можеше да търси само Бог знае какви неща, и тя би трябвало да се страхува от това. Знаеше, че трябва. Две секунди, след като срещна този тип, знаеше, че има нещо лошо в него. Нещо липсваше в бездънните му черни очи.
Искрица човешка доброта? Или тази неуловима частица светлина, която въпреки раса, цвят на кожата, вероизповедание или религиозна принадлежност, всички хора носеха в дълбините на душата си? Каквото и да беше, то липсваше у Шариф. Тогава й стана ясно, че той е психопат, способен да отнеме живота й, без да му мигне окото. Сега вече знаеше, че той не само беше в състояние да отнеме живота й, но щеше да се наслаждава на това, докато го прави. Един мъж не връзваше жена за леглото, с широко разтворени ръце и крака, освен ако нямаше много специфични, много неприлични планове в ума си.
Което отново я върна към факта, че трябваше да бъде уплашена до смърт.
Толкова уплашена, че чак ботушите й да треперят. Толкова…
Я чакай малко!
Да треперят… ботушите й!
О, ти невероятно некомпетентен идиот! Тя се задави в дрезгав смях. Този надут глупак я беше завързал за глезените, без да събуе тежките й рокерски ботуши.